Преглед на кода на Личен опит: По следите на бизоните или Canuck в Уинипег

Здравейте уважаеми съфорумници!
(2005)

Доста време се задържах в Отава, цели два месеца, но за сметка на това
си го върнах с лихвите с поредното мое дълго пътешествие този път по
трасето Отава-Уинипег-Отава.
Понеже аз съм един истински Канак, и не ме е страх от кандска зима,
както и моите приятели, решихме да идем до Уинипег с кола. Абе колко са те
2300 км си викахме, ей сега ще ги стигнем. И майтап няма, като се
хванахме с нашия железен шофьор зад волана след кратки почивки точно след 36
часа се озовахме в столицата на Манитоба - Уинипег!
Пътят до там беше разкошен! Магистралата 417, която си сменя името на
17, а в Манитоба на 1, минава през цяло Онтарио покрай величественото
Lake Superior, или Превъзходното езеро, най-голямото от Петте големи
езера, което някой идиот е превел безлично като Горното езеро в българските
карти. Освен това, оказа се, че Онтарио не е толкова равно, а има даже
разни хълмисти местности със ски писти и невероятно красиви борови и
брезови гори покрити с лед и сняг, които от слънцето изглеждат като
кристали. Другата приятна изненада за мен беше, че целият път до границата
на Онтарио с Манитоба беше идеално изчистен. Няма нужда от вериги. Като
влязохме в Манитоба пътят не беше добре изчистен и имах чувството, че
колата се движи като на траверси, обаче няма как, маратона трябваше да
продължи до Уинипег.


'''Впечатления от града'''

Останах много приятно изненадан от Уинипег! Аз очаквах някакво село
само със сгради от 20-те години на миналия век и изобщо депресираща
обстановка в стил: «Нямам търпение да се гръмна» А, то какво се оказа. Градът
е много добре осветен през нощта и в центъра правят впечатление няколко
красиви и илюминирани сгради като Fort Garry, който е хотел сега и
много ми прилича на отавския Chateau Laurier, както и провинциалния
парламент, който веднага хваща окото с масивните си колони и златистата фигура
на ангел на централния купол. Друго приятно впечатление ми направиха
цените на квартирите, които са поне два пъти по-ниски от тези в Отава.
Един едностаен апартамент може да се намери за 300-400 канадски дорала,
за разлика от Отава, където под 650 канадски долара рядко се намира
подобно нещо. Е, в Gatineau се намира, ама това е в Квебек, а мен лично в
квебекарски квартал могат да ме вкарат много трудно. Храните са като че
ли малко по-скъпи. Примерно ако тук 12 кренвирша опаковка е 99 цента,
там са 1.27 и като се съберат другите цени сигурно се получава малко
повече месечни разходи за манджа, но цените на квартирите определено
компенсират този недостатък. Транспортът им е по-нередовен от този в Отава,
в пиковите часове автобусите се движат на 15 минути, а не на 4-5 както
е тук, а в другите часове на 20-25 минути, но автобусите са топли и
удобни, билетчето е само 1.80 канадски долара и може да се ползва поне
един час, като шофьорите са печени и обикновено пускат аванта да се качиш
с билет, който е изтекъл преди 15-20 минути. Освен това има 4 автобусни
линии в центъра на града, които се наричат съответно Spirit 1,2,3,4 и
возят хората безплатно уж да разгледат забележителностите. Но, ако си
живеете в центъра и работите в същия район най-спокойно може да си
ползвате тези автобусни линии и то съвсем безплатно. Ако живеете в
по-отдалечени квартали не е толкова весело, защото градът, както всички
северноамерикански градове е на доста голяма територия. Личният автомобил дава
предимство, защото животът е устроен така, че да ти е удобно ако си с
кола. Направи ми впечатление, че има огромни територии само с търговски
центрове и ако нямаш кола ти идва малко нанагорнище да ги обикаляш пеш,
а и после да мъкнеш покупките. Лошо впечатление ми направиха главно две
неща: първо това, че пътищата не ги чистят много редовно и второ, че
много улици са ЕДНОПОСОЧНИ, което може да те побърка ако си нов в града и
обикаляш като хамав докато стигнеш някое място. Хубавото, обаче е, че
на градските карти е посочено на всяка улица с малка стрелкичка накъде
може да се завива, ако е еднопосочна.
Архитектурата си е северноамериканска, т.е. Имате си ги стандартните
дървени къщички, които в по-бедните квартали имат вид на бараки, но в
по-готините квартали изглеждат много прилично и уютно. Както казах има
запазени няколко исторически сгради в центъра, а освен това има запазени
няколко сгради от края на XIX-началото на XX век, когато Уинипег е
приживявал бум и там даже филми се правят, защото могат да се ползват като
декор на Чикаго от 20-те, както вече No667 е споменавал, но това
съвсем не е стилът на всички сгради. Друго интересно е, че в районът около
даунтаун живеят по-бедните и както ме увериха се срещат много
пронститутки, наркомани и други съмнителни типове през по-топлия сезон, но явно
прерийната зима убива ентусиазма за работа на подобни индивиди. Още от
създаването на града, южните квартали са били богати, а северните бедни
и следите от това са се запазили и до днес. Но, все пак не е толкова
зле контрастът като Северна - Южна Корея.


'''Хората и други забележителности'''

Тук преобладават европейските имигранти предимно, особено славяните
(украйнци и поляци), но се срещат също германци, португалци, италианци, а
и малко българи. Но впечатление прави това, че има и доста индианци,
което не е чудно предвид историята на провинцията. Има много готини
индианки, просто си изкривих врата като ценител на женската красота.
Запознах се и с няколко българи, включително и No667. Някои от тях са все още
шашнати от имигрантския живот, но си мисля, че с времето ще свикнат и
ще се чувстват все по-гот, освен ако не са заклети фенове на България.
Но, иначе са много готини и общителни местните българчета. Научили са
всички магазини с балкански манджи и могат и лютеница и сирене да ви
упътят къде да намерите.
Самата дума Уинипег произлиза от фразата на племето Cree за тъмна вода
и тази територия се е ползвала от индианците повече от 6000 години.
Първият европеец, който стига по тия земи, обаче е Pierre Gaultier, Sieur
de la Verandrye, който основал
Fort Rouge през 1737 г. На мястото където се срещат двете реки -
Assiniboine i Red River. Това място, където се срещат двете реки се нарича
The Forks и сега е една от атракциите на града. Френското влиятие е
видимо в Уинипег. Има много улици с френски имена, цял квартал St.
Boniface, където всички улици са написани и на френски и е много витален
квартал. Аз нямах много време, за това се метнах да обиколя бързо основните
забележителности.
Exchange district в центъра на града е препоръчителне за всички, които
си падат по сгради от началото на 20 век, но наблизо се извисява и
сградата на TD Canada Trust, а под нея нещо като мини-подземен град, където
ако не друго човек може да се стопли, а и е доста чисто, уютно и
приятно. Там има магазини разни и седалището на Манитобската телефонна
компания - MTS е разположено там.
Royal Canadian Mint или Кралският Канадски монетен двор беше следващата
ми цел. Той обаче се намира на края на града, на пресечката на Fermor и
Lagimodiere и за това реших да се снабдя с повече информация преди да
тръгна да го щурмувам. Отидох в Destination Winnipeg, бюро с
туристическа информация в центъра на града и те ми дадоха брошури, карта със
забележителностите, както и инструкции как да стигна до там. След 30 минути
път с автобус номер 19 се озовах на Lagimodiere, въпреки че ме уплаши
служителката в туристическия офис, че ще ми отнеме поне един час подобно
пътуване. Сградата на монетния двор се вижда отдалече - много красива,
във форма на обратна пирамида с розово стъкло. Аз реших да я щурмувам
напряко вместо да си вървя по булеварда и нагазих през полето направо
към нея. Много добра идея, обаче започнах да затъвам до колене. Само че
аз започнах да се дърпам като магаре на мост и вместо да се върна на
шосето, аз продължих да вървя напред, вперил взор в готината сграда на
хоризонта. Когато започнах да затъвам и над коленете в сняг и видимо да
потъвам все по-дълбоко, реших все пак да си сложа очилата и да обърна
внимание на близката табела. Е, когато прочетох на нея: «Опасност! Дълбока
вода» реших, че е май по-добре да позаобиколя, защото от пролетните
снимки, които по-късно видях се оказа, че имало цяло езеро от едната
страна на сградата. А самият монетен двор си заслужава да се види, защото
има доста интересна информация, като например, че първият човек, който е
сякъл монети в света бил кралят на Лидия, както и това, че Канада е
първа в света по производството на никел и сребро. Освен това може да се
види целият процес на производство на монети, който е в десет етапа. Но,
разбира се не се влиза в самите помещения, а се гледа от едни прозорци
от високо как правят буквално пари хората долу. Служителката на
регистрацията беше много мила и ми подари една брошура с всички етапи за
произвоство на пари, както и една торбичка с емблемата на монетния двор.
Оказа се, че в Отава правят златните кюлчета и пречистват златото до 99%.
The Forks през зимата е мястото, където хората се пързалят, защото
двете реки са заледени, освен това там има базар със сувенири, както и
различни ресторанти, а и на това място се провежда зимния фестивал. Когато
отидох имаше даже вече два вигвама (индианска палатка). Аз попитах един
човек наблизо, на кое племе са тези вигвами, но той ми отговори, че не
знаел и за оправдание добави:“аз съм само тоя дето рине снега”.
После разбира се рагледах местният парламент, като преди това се отбих
пред гарата, наречена Union Station, която не е голяма, но ми хареса
като интериор. Парламента си го обиколих сам, само се регистрирах на
входа и тръгнах ентусиазирано към широките стълби. От двете страни на
стълбите имаше статуи на бизони и разбира се, аз не пропуснах да се снимам с
тях. Бизонът е символ на Манитоба. Тези манитобци са толкова обсебени с
бизона, колкото аз с кленовото листо. Бизонче си имат на провинциалния
герб, на шофьорските книжки, на всички автомобилни номера, в
парламента, както вече казах, в музеите. С други думи бизони да търси човек в
Манитоба.
Музеят на човека и природата си го оставих за десерт. Всъщност, аз
исках да го видя още на същия ден, след като видях парламента, защото такъв
ентусиазъм и енергия бликаха у мен, че като нищо щях да се разходя до
там даже и пеш, но в парламента намерих един туристически офис и
служителката много предвидливо ме предупреди, че не работи в понеделник този
музей. Е, останах малко разочарован, но поне ме развесели тази дама.
Попите ме като съм от Отава дали говоря френски, само че аз като и казах,
че говоря, тя виновно наведе очи, защото явно тя не говори. Но, няма
проблем, тя да не мисли, че ще се оплача, че говори английски вместо
френски при положение, че знам само две-три хиляди думи на френски. Слава
Богу, днес се добрах до музея на Човека и Природата! Останах много
впечатлен. Чудесен музей, безспорно! Още на първия етаж в началото на
експозицията има фигура на индианец, който преследва бизони из ловните полета
на Манитоба. Много красив макет. Всичко изглежда като истинско. Пред
белите мечки, бобрите, динозавърските скелети, макета на житна ферма и
лосовете нямаше как да не стоя с отворена уста и да не направим няколко
снимки с моите приятели в стил: ние и бизоните, ние и динозаврите и т.н.
Но, най-много ме впечатли естествено корабът Nonsuch, който е
разположен в музея и може да се качиш на него! Около него е пресъздадено и
цялото пристанище, както и животът в Манитоба в миналото. Бях много
впечатлен и този музей според мен е на нивото на Музея на Цивилизациите в
Отава, макар и да е по-малък.


'''Имиграция в Манитоба'''

И като за финал да напиша нещо за кандидат имигрантите, интересуващи се
от Манитоба. Провинциалното правителство е затегнало положението и
наистина режат хората, които нямат поне едно от тези три условия: 5
приятели в Манитоба, роднина или работна оферта. Изключение се прави и за
студенти, които са учили в Манитоба. Единият начин да се преодолее този
параграф 22 е да се кандидатства по федералната система и да се каже, че
ще се заселите в Манитоба с надеждата, че процедурата ви ще тече
по-бързо, но никаква не е гаранцията, че ще е по-бърза процедурата. Другият
вариант, според мен е да се търси съдействието на адвокат. Направи ми
впечатление, че има разни имиграционни посредници на място, който могат да
ви намерят работна оферта например, но искат не малки суми за услугата,
като например 2250 американски долара.

При всички случаи, обаче, според мен, Уинипег си е наистина много готин
прериен град и аз лично ще остана с много приятни спомени от него. Дано
и вие да можете да го видите и да ви хареса.