Преглед на кода на Личен опит: Първа нощувка в Монреал

''Публикувано във форума от '''troll''', Март 2010''


Кацаме на Дорвал и като минаваме паспортния контрол тръгваме по една табелка, дето пише "емиграция". Ма още не сме зели куфарите. Големи вълнения.Къде са куфарите? Седиме и чакаме. т.е. жените седят и чакат.Аз стоя прав с трите "ръчни багажа", които по размер и тегло напомнят малки контейнери.Жените се опитват да ме уредят да поседна. Никакъв шанс. Обесняват им на много добър френски, а и не по-лош англииски, че тука е само за жени. Аз пцувам на български и си викам: "Нали затуй дойдохме, де!" ама не ми се разбира, щото съм захапал едно найлоново пликче с бисквити и водичка.Отвреме на време викам "А" и жените си зимат бисквитки и си пииват водичка. Като свършат си затварям устата т.е. челюстите и стискам, много стискам. Изглежда съм и стъргал, щото към края на клечането бех прегризъл найлоновата торбичка с бисквитките и водичката.Чакахме към 20 минути и една мома -кебекарка в униформа много бързо и вещо ни разгледа документите и ни фана, че не сме си подписали паспортите, което сторихме тутакси. Жената я фана , ч е ни сбърка имената и тя се поправи и ни префърли на един кореец, който ни подготви за около 20 минути за емигрантския живот. Кратка извадка от стенограмата:

"
<br>... Давате адреса на квартирата си ...
<br>- Ма ние не знаеме де ще спим тази вечер!
<br>- А! Добре! Значи как се наема квартира в монреал? Като видите някой приятел на улицата ...
<br>- Не познавам никого в Монреал!
<br>- ... можете да го питате знае ли някой да дава квартира ...
<br>- Не познавам никого в Монреал!
<br>- ... или там където живее ...
<br>- НЕ ПОЗНАВАМ НИКОЙ В МОНРЕАЛ!
<br>- ...ъъъ...може да говорите и с бащата на вашия приятел или с неговите приятели.
<br>"

Та преборихме го и тоя и ни пуснаха до едно място да си вземем куфарите, това е една относително по-малка зала и там чевръсти момчета и момичета свалят багажи и ги групират с надпис с името отгоре.
Взехме си куфарите и се включихме в нормалния пътникопоток за да минем митницата.Носех 6 харддиска и около 1000 цд-та.Никой не ни обърна внимание.Като влезнахме в Канада, като емигранти пред нас се представи въпроса: "де да спим?" на летището има едно огромно табло с адреси и снимки и една телефонна слушалка под тях. - обаждаш се без пари на тез хора.Използвахме я десетина пъти.

Отначало бехме честни и принципни: "Значи, ние сме новодошли емигранти и искаме, значи..." Ефекта нулев. Никакъв шанс!

Подходихме по друг начин: "В момента сме на летището и ни трпбват три легла за една вечер!"(Което също не е лъжа, де!) Веднага стана!

И се появи въпроса с транспорта.
Кацнахме към 18:00 и вече стана 19:30!
Оставих женорята с багажа, а аз, като истински мъж, тръгнах да търся транспорт!
Отивам да си наема кола - дуки! Искат местна кредитна карта!
Излизам за първи път от летището и веднага разбирам що съм смятал, че климатика им не е добър. Вън е влажно! Много! И е топло! Доста!
Говоря с координатора на таксиата. Обеснявам му за куфарите. "Вие сте за караван! Нямам тук, но мога да го повикам!Ще ви струва около 30-35 долара до адреса, за който говорите!". Ми добре нек го вика.
Отивам при женорята и багажа. Съобщавам добрата новина и почваме да се придвижваме към транспорта.
към 20:00 летим с една тойота сиена по магистала 20, а аз разпитвам шофьора за условията при които работи, като че ли още сега се каня да стана таксиметров шофьор. В 20: 45 кротко спинкаме по леглата. Женорята в една стая. Аз - два етажа по-горе на едно легло и около него стая. Леглото е 3/4 според мен, щото не мога да спя по гръб (аз имам широк гръб).

Там седим 4 дни! По 100(за тях - 60 за мен- 40) на ден. Като идва време да ги плащам обеснявам по български тертип: "Ми то аз нямам нужда от фактура". По канадски тертип спестихме таксите.


Ся ще ида да сложа боба и се връщам да продължа по темата [[Личен опит: За първите квартири|За първите квартири]].