Преглед на кода на Лични преживявания на Надя

== Голямото пътуване ==

''Понеделник, 18 Май, 2009''

Нашето голямо семейно пътуване започна на 18.03.2009 с първа спирка Лондон. Лондон Лондон Лондон мнооого голям красив и шарен град. Свобода на личността (въпреки че на всеки метър има камери и CCTV watching you) и усещане за намеса на държавата на всякъде. На мен това ми хареса. Никой не прави и две крачки без да се замисли за това което ще последва. А последствията вярвайте ми наистина са сериозни и за замисляне. Най - лошото в цялата ситуация е статута на българите в Обединеното кралство. Все сме прецакани. Дали е родината дали е извън нея. Там не можеш да работиш директно с работодател ( е може има и изключения но трябва да си супер спецалист) работиш през агения и в повечето случаи ниско квалифифициран труд. Но с годините човек се научава кое как е и понапредва поурежда се и е по ведър.
В Лондон на Венци страшно много му хареса - дали защото имаше страшно много площадки дали защото си намери приятелчета там и си играеше с тях дали защото общувахме с повече българи не знам може всичко това е комплексно но там определно му хареса.



== Канада - Dream land ==

''Понеделник, 18 май, 2009''

'''Първа част'''

03.05.2009 - Останахме много доволни от пътуването ни с компания Transsat и полет нa Thomas Cook. Един 8 часов полет. На борда гледахме филми и може да се каже че тези часове минаха неусетно. Кацнахме на летището в Монреал 6 часа местно време. И от там установихме че това е страната на опашките... хората обичат да чакат явно. Едни опашки като завият едно чудо... един паспортни проверки... и накря при емиграционните. Падна ни се един офицер много добронамерен като казахме че сме българи взе да се шегува за неща които само ако има приятели българи би могъл да знае. Цялата процедура трая около час и половина. Бяхме взели половината багаж защото Валето не беше успял да си намери куфарите с китарите. И се беше спекъл яко. Обиколихме цялата зала за багаж но вест ни кост. Случайно видях една табела на която пише извън габаритен багаж. И лампата светна ... че като качавахме куфарите на самолета ги качихме през такова отделение и решихме да гледаме там... но уви отново същата ситуация... Ми казвам Вале ей я тук опашката за загубен багаж давай да заставаме да се редим и да подаваме формуляри. Застанхме кротко и чинно :) както на всяка опашка тук и зачакахме. Но Валентин изведнъж казва чакай да се разходя още веднъж ... и след 10-ина минути се връща ама ухилен ... ухилен просто не е истина и бута количка с куфарите. Е успокоихме се че си е разправия.
Боря ни посрещна. Горкия и той се беше изчкал. 


'''Част втора'''

Тук вече няма да слагам дати защото вече впечатленията са от по общ характер и няма да бъда точна в хронологията.
Първия месец живеем в центъра на Монреал ... около нас едни високи сгради ... едно чудо. Тук има много черкви и катедрали ... просто са през километър. И едно е широко просторно... тук едното платно за автомобилите е колкото едно английко в двете посоки. Инфраструктирата е много добра но зимата явно си оказва влияние. Сега в този период има страшно много ремонти озеленяване строежи. А тук строят с размях...
Другото което ме впечатли е многото просяци които има тук. Обяснявам си го с добрата социална политика която имат ... но това ме демотивира и подтиска някак си ... като знам през колко трудности минава човек за да стигне до тук ... а финансовата част няма да я броим... и той здрав прав мръшляк застава пред мен и ми иска пари " че нямал пари да яде и бил homeless" абе яяяяя... не знаеш от къде съм дошла и че пари така лесно не излизат от моя джоб.
От институциите съм доволна всичко правят за теб като новодошъл. Обсипват те с информация чак не можеш я преглътна в първия момент. Помагат да се интегрираш бързо. :)
Но цари като цяло социализъм... Има доста неща които са положителни и които не ми харесват ... но вероятно с времето се свикава... както с метрото - голям смях падна като го видяхме за първи път. Влизаме ние в метростанция "McGill" купуваме билети ( но докато мъжа на гишето дъвчещ ни обясни каква е разликата от ползването на карти/билети и новата им карта "OPUS" - той така и не обясни де казва четете и толкоз. после влизахме в нета и ние си разяснявахме за + на въпросната карта която е нововъведение :))))) чакай че се отплеснах... и слизаме на спирка колкото централна гара ... а изумлението беше още по голямо когато дойде мотрисата... (дано да успея да приложа снимка) значи за разлика от лондонското метро тук мотрисите са освен с ток и с гуми ... което предизивикава при возене много яко клатене и шум... за сега достатъчно че нещо се изморих :) 



== Битови .... неволи ==
 
''Сряда, 24 юни, 2009''

И така ... сега ще продължа с впечатленията ни от Монреал. Но отново искам да кажа‚ че това са неща които са ни впечатлили с пристигането вероятно ... се надявам някои неща да се променят с времето... Та така понеже не се сещам до къде бях стигнала преди сега ще започна ей така както ми идват мислите...

Мина първия месец във временната квартира. Тук за месец считат от първо число до 30/31 за тях не важи това ама дошъл съм на 4-ти и 5-ти и ще стоя до 4-5 на следващия месец... НЕ до 31 това е месеца. Ако искаш след 31 си плащаш екстра. Така е и в транспорта. Купуваш си карта в средата на месеца / седмицата – важи до края на месеца/ седмицата няма този лукс до средата на другия месец. Та като заговорих за транспорта – тук сега въвеждат елетронни билетчета и системата е супер нова и „модерна”. Направили едни прекрасни карти "OPUS"‚ с които може да се возиш в градския надземен и подземен транспорт на Монреал. Хората са измислили редуцирана трифа за деца и ученици‚ ноооо и за тях трябва таква карта която е със снимка. И по стара българска традиция има срок – до края на юни 2009 трябва всички деца‚ученици и баби да се сдобият с прекрасното нововъведение . Като искам да подчертая че това се прави само на една станция на метрото за целия Монреал. А опашките се вият с километри. 

Както вече казах тук просто са царе на опашките. Опитахме за Веници да извадим една но явно ще почака. Ще го возя само на рейс че там не плаща за деца до 12 години... Та за перипетиите по търсенето на квартира. За сега понеже сме без кола и както гледам скоро може да не се сдобием с такава ‚ търсихме да е близо до станция на метрото за удобство. Отделно търсихме и по райони ... но все пак сме новодошли и не можем много да избираме. Ако харесаш нещо може теб да не те харесат – понеже нямаш история тук‚ референции‚ и други такива които хазяите търсят са своя успокоение. Защото тук ако влезеш да живееш някъде закона след това защитава повече теб отколкото собственика и хората гледат до някъде да се подсигурят. Обходихме доста докато се настаним където живеем сега‚ но и тук ни беше просто последния вариант. Ние бяхме харесали друго място но там нещо ни счетоха за несигурни и така... Но в последствие се оказа че мястото не лошо – съседите са англоговорящи...поразучихме къде са магазините за пазаруване ‚ транспорта около нас и така. Тук хората си сменят квартирите – юни‚ юли и август. Но най голямото местене е юли. После е по-трудно и избора е по-малък. Квартирата се взима празна без мебели‚ печки‚ перални и т.н. оборудване. Ние като новодомци за сега не сме купували нови мебели. Нашете познати от Сандански ни дадоха някои неща други взехме втора ръка. Но и тук изкарахме късмет. Печка и хладилник – брех голямо търсене. Нови не искаме да взмем че ще изпукаме парите за нула време‚ на изплащане не става – нямаш история в банката... Та... търсим ние в сайта на Монреал за такива и не само такива неща www.kijiji.ca Обаждах се на този на онзи – тея обаче яки цени обаждат не стига че искат да се отрърват от тях пък и скъпи. А ниските оферти веднага се изчерпават. Тааа бях се обадила на един пич с такава оферта и той казава имам гледане след обяд ‚ обади ми се към едиколко си часа и аз ще ти кажа дали е валидно или не. Аз обаче се отнесох същия ден защото се пренасяхме ‚ чистих и така. Сещам се по едно време и се обадих де – той вика еми този не е дошъл идвайте. И отива Валето с другия Вале ама беше неделя 8 вечерта – но не успяли да хванат офертата. Само разкарване... През това време аз пък се уговарям с една кака за един хладилник дето не е много изгоден но настават жеги и трябва хладилник. И с нея голямо уговяряне падна цяла седмица– и накрая не стигнахме до сделка. Една сутрин бързам да се прибера от училището на Венци защото чаках хазяина да мине и точно влизам звъни телефона – и почва да ми обяснява тук идвахте за хладилник и печка ... и аз взех да загрявам по едно време и му викам дай ми телефон на този човек аз ще му се обадя и той ама не аз ги продавам ‚ казва мойте са по нови от на дригуя и за това са малко по скъпи (150 долара) (а хладилника дето се боря аз е 200 )И уговорихме се за неделя уговорих и кола и така ... оказа се че и печката е доста нова и запазена и хладилника. Мебели тук може да купиш и нови – ИКЕА или WalMart (европейската ASDA)и има магазини с благотворителна цел там има мебели които са доста запазени – от такъв магазин си взехме кухненската маса и столовете.Матраците са скъпи тук ( най нисклата цена за нов започва от 600 долара) – ние взехме надуваеми дюшеци доста добри на 50 см от земята се надува. Покупка за около 100 долара. Но и тук имахме късмет... с нашия матрак – има промоция на тях 70 долара ние бяхме готови да ги дадем... но вече редим се на касата и там хоп цъка каката с пистолета на баркода и на скенера излиза 95 долара... ооо чекай-чекай малко ... и почна разправията. ( а тук ако хванеш грешка на магазина ти дават продукта без пари и би трябвали да ти върнат парите‚ ние предната вечер бяхме изкарали едни понички бонус щото на кутията пишеше една цена а на скенера излизаше друго) Казвам аз там на стелажа пишеше друга цена и мацката повика някво момче и започнаха да проверяват и явно се оказа така‚ наистина. И почнаха да пишат едни бележки ... но не ни подариха матрака де все пак си беше скъп но го намалиха и ни излезе 50 долара.Както се казва тук няма формула всичко е индивидуално ... и ако мине номера. Тук като цяло магазините са концентрирани на едно място – големи ареи и там може да намериш и хранителен и за дрехи и техника. Няма такива както в бг пръснати... което е добре и не е добре всеки гледа от собствената си камбанария.Гледахме да намерим квартира тъй като ако останехме още един месец на центъра имаме още един месец загубен... А така като знаеш къде ще живееш можеш да започнеш да планираш – например за Венци училище и камп дежур (това е нещо като забавачница за различни възрасти деца за лятото). Иначе веднага го взеха на училище – в нещо като предучилищана е. Но тъй като са малки децата там го водя всеки ден и го прибирам на обяд‚ след това следобед пак го водя. Е това сега ще е до края на юни. След това другата учебна година ще се вози на прекрасните жълти рейсчета и ще е в клас‚ в който учат френски. Въпреки че не разбира кой знае колко от това което му се говори‚ се опитва да контактува с децата в градинките и ходи с желание на училище. Тук като емигранти сме задължение да записваме децата до 16 години на френско училище. След това ако искаш го записвай където искш но до тогава учат франсе и си трят.Училището е безплатно до 16 годишни но за кампа се плаща. Аз успях да се вредя в два кампа тъй като късно съм се усетила да го запиша. Двата са ми близо и няма да се налага да пътувам с градки транспорт. Единият камп е в английки обществен център и аз съм доволна от това че и английки ще понаучли леко. Сега имам и опасения че ще почне да бърка езиците но... горкото то ...ще му се наложи бързо да се адаптира. Общо взето като погледна съм го натъкмила малкия да се занимава сега остава и аз да си намеря работа и ще бъде прекрасно ‚ че започвам да подивявам без занимания. Е ако не ме пожелаят някъде август ще започна френския курс‚ който държавата ми плаща да ходя. Но какво да ви кажа‚ някои казват че тук без френски си умрял – не е така лъжат ви ... без английки си умрял. Повечето интелигентни говорят английки и бизнеса тук е английки. Повечето фирми са клонове от английската западна част на Канада.Друго което е интересно е че наште документи не ги признават. Сега визирам шофьорските книжки. Тук като пристигнеш може да шофираш до 90 дни с българската си книжка но след това трябва да имаш канадска. Ние сега имаме дата за тест чак юли пък после ще видим за кормуването.




== Фойерверки ==

''Петък, 26 юни, 2009''

Докато не дойдох в Монреал  не знаех че има и такова съревнование за най -добра заря‚ но ето че има. Към днешна дата са минали само две точки от календара му - откриването и представянето на Испания. За първото не успяхме да отдем по простата причина‚ че бяхме още в информационно затъмнение‚ но за второ се класирахме. Има два варианта за гледане – платен достъп и безплатен. Ние естествено се предполага че сме по тънката лайсна – само с билети за метрото минахме (е и с един всетещ меч за Венци а’ла Междузвезни войни). Значи хубава и безплатна гледна има от моста - Жак Картие и под него булевардите. Най близката спирка на метрото е Папино. Но каква организация имаше само – една малка ненатоварена спирка на метрото така я бяха организирали че да може човекопотока да мине бързо и без инциденти към мястото на събитието. Въпросния мост и улиците под него за блокирани за 2 часа за .да може хората да гледат – щото не сме само ние гратисчии 

Платеното е на острова св. Елена – там вече се вижда и чува музиката - просто ъгъла на гледане е друг.
Заедно с това събите текат и много други като например Джаз фестивал‚ седмица на модата и всякакви концерти и гостувания на различни групи. И при тах както и при споменатот събитие има и безплатни сцени на които да зарибяват народа. Просто лятото тук е наситено със събития. Само да вървиш и с това да се занимаваш. Слушах по радиото че годишно Квебек отделят 36 милиарда пари за тези мероприятия.

[[Category:Canada]]  

[[Category:След пристигането]]