История на Канада - История на версиите

Demococcus в 19:50, 6 януари 2014

2014-01-06T19:50:56Z

← По-стара версия		Версия от 12:50, 6 януари 2014
Ред 27:		Ред 27:

	[[Category:Canada]]		[[Category:Canada]]
	[[Category:~~Ориентация и адаптиране~~]]		[[Category:Разни]]

Demococcus в 19:03, 6 януари 2014

2014-01-06T19:03:05Z

← По-стара версия		Версия от 12:03, 6 януари 2014
Ред 27:		Ред 27:

	[[Category:Canada]]		[[Category:Canada]]
	[[Category:~~Курсове за новопристигнали~~]]		[[Category:Ориентация и адаптиране]]

Demococcus в 18:58, 6 януари 2014

2014-01-06T18:58:13Z

← По-стара версия		Версия от 11:58, 6 януари 2014
Ред 27:		Ред 27:

	[[Category:Canada]]		[[Category:Canada]]
			[[Category:Курсове за новопристигнали]]

Demococcus: Demococcus премести „История“ като „История на Канада“

2014-01-06T18:57:25Z

Demococcus премести „История“ като „История на Канада“

← По-стара версия	Версия от 11:57, 6 януари 2014
(Няма разлика)

Demococcus: Защитена История [edit=autoconfirmed:move=autoconfirmed]

2010-09-22T11:39:10Z

Защитена История [edit=autoconfirmed:move=autoconfirmed]

← По-стара версия	Версия от 04:39, 22 септември 2010
(Няма разлика)

99.226.61.175: /* История на Канада с концентрация върху Квебек */

2010-06-26T10:06:24Z

История на Канада с концентрация върху Квебек

← По-стара версия		Версия от 03:06, 26 юни 2010
Ред 1:		Ред 1:
	=== История на Канада с концентрация върху Квебек ===		=== История на Канада с концентрация върху Квебек ===

			Общо за Канада - http://www.cic.gc.ca/english/pdf/pub/discover.pdf (2.5 МБ)

	В началото бе словото пише в Библията, но в Canada в началото били индианците и ескимосите, които си падали по лова и като се увлекли в преследване на мамути и хоп от Сибир се озовали в Северна America в периода 30 000-10 000 години пр. хр. Беринговият проток изобщо не им пречел, защото още го нямало, а естествен земен мост свързвал Сибир с Alaska. Проблемът е, че тия племена, които се разселвали все по на юг и 9 000 години пр. хр. вече били близо до днешен Гуелф, Онтарио на река Ермоса, никак не обичали да си губят времето с писмености разни и затова малко се знае за тях. Макар че те сигурно не са си правили труда да съхраняват събития, защото нищо интересно не се случвало, нямало е динамика. Накратко: лятото манджа бол, танци, купони, дивечът се върти на чеверме на лагерния огън, чат пат войни със съседни племена за разнообразие и подържане на добра форма, а зимата - глад и студ. Но, който оцелее пак го чакало густо и мамбо напролет. За сметка на това в British Columbia, където климатът е мек по крайбрежието, а съомгата с лопата да я ринеш, поради изобилното количество храна цяла година, местните племена-Тлингит, Салиш и др. създали завидна култура и церемонии. Техните огромни, богато инкрустирани тотемни стълбове (totem poles) и сега красят много канадски музеи и паркове.		В началото бе словото пише в Библията, но в Canada в началото били индианците и ескимосите, които си падали по лова и като се увлекли в преследване на мамути и хоп от Сибир се озовали в Северна America в периода 30 000-10 000 години пр. хр. Беринговият проток изобщо не им пречел, защото още го нямало, а естествен земен мост свързвал Сибир с Alaska. Проблемът е, че тия племена, които се разселвали все по на юг и 9 000 години пр. хр. вече били близо до днешен Гуелф, Онтарио на река Ермоса, никак не обичали да си губят времето с писмености разни и затова малко се знае за тях. Макар че те сигурно не са си правили труда да съхраняват събития, защото нищо интересно не се случвало, нямало е динамика. Накратко: лятото манджа бол, танци, купони, дивечът се върти на чеверме на лагерния огън, чат пат войни със съседни племена за разнообразие и подържане на добра форма, а зимата - глад и студ. Но, който оцелее пак го чакало густо и мамбо напролет. За сметка на това в British Columbia, където климатът е мек по крайбрежието, а съомгата с лопата да я ринеш, поради изобилното количество храна цяла година, местните племена-Тлингит, Салиш и др. създали завидна култура и церемонии. Техните огромни, богато инкрустирани тотемни стълбове (totem poles) и сега красят много канадски музеи и паркове.

Lz2arn в 13:56, 10 април 2010

2010-04-10T13:56:28Z

← По-стара версия		Версия от 06:56, 10 април 2010
Ред 24:		Ред 24:

	Като резюме мога да добавя, че е хубаво да запомните, че Jacques Cartier е дошъл тук през 1534 за първи път, че Самуел де Шамплейн е основал Quebec през 1608, а името на града означава, “място, където реката се стеснява”, Монтреал е основан през 1642 като Виль-Мари, губернаторат Фронтеняк е доукрепил град Quebec и е бил изобщо доста енергичен младеж, спрял мераците на англичаните да завземат Quebec чрез морска атака, а също, че е впечатляващо как въпреки ограничените си човешки и материални ресури франсетата са устискали Нова Франция от 1754 до 1760. Колко готино са се отнасяли с индианските племента, колко са били смели канадските трапери и [http://en.wikipedia.org/wiki/Coureur_des_bois coureurs du bois] и това ви стига, щото вие нямате много време за раздуване, а и това да кажете е предостатчно, колкото до другите неща те са за обща култура и въпрос на личен интерес.		Като резюме мога да добавя, че е хубаво да запомните, че Jacques Cartier е дошъл тук през 1534 за първи път, че Самуел де Шамплейн е основал Quebec през 1608, а името на града означава, “място, където реката се стеснява”, Монтреал е основан през 1642 като Виль-Мари, губернаторат Фронтеняк е доукрепил град Quebec и е бил изобщо доста енергичен младеж, спрял мераците на англичаните да завземат Quebec чрез морска атака, а също, че е впечатляващо как въпреки ограничените си човешки и материални ресури франсетата са устискали Нова Франция от 1754 до 1760. Колко готино са се отнасяли с индианските племента, колко са били смели канадските трапери и [http://en.wikipedia.org/wiki/Coureur_des_bois coureurs du bois] и това ви стига, щото вие нямате много време за раздуване, а и това да кажете е предостатчно, колкото до другите неща те са за обща култура и въпрос на личен интерес.

			[[Category:Canada]]

Lz2arn в 18:12, 24 февруари 2009

2009-02-24T18:12:50Z

Показване на промените

Lz2arn в 01:39, 24 февруари 2009

2009-02-24T01:39:33Z

← По-стара версия		Версия от 18:39, 23 февруари 2009
Ред 14:		Ред 14:
	След кратка консултация с всезнайковците в екипажа, Картие решил, че това е името на страната и красивата дума Canada станала име на цяла нова страна! Картие си заплюл тези земи за колония и през 1541 се врнал за трети и последен път, за да основе колония с няколо ентусиасти. Но, уви, дори на Картие му дошло малко нанагорнище - глад, болести, смърт и 1543г. кръгом всички обратно към Франция. Иначе колонията му била близо до днешен Quebec city и се казвала [http://en.wikipedia.org/wiki/Charlesbourg-Royal\| Charlesbourg-Royal]. След като се върнал във Франция почти цял век рибарите най-вече се интересували от Canada, или по-скоро от рибата.		След кратка консултация с всезнайковците в екипажа, Картие решил, че това е името на страната и красивата дума Canada станала име на цяла нова страна! Картие си заплюл тези земи за колония и през 1541 се врнал за трети и последен път, за да основе колония с няколо ентусиасти. Но, уви, дори на Картие му дошло малко нанагорнище - глад, болести, смърт и 1543г. кръгом всички обратно към Франция. Иначе колонията му била близо до днешен Quebec city и се казвала [http://en.wikipedia.org/wiki/Charlesbourg-Royal\| Charlesbourg-Royal]. След като се върнал във Франция почти цял век рибарите най-вече се интересували от Canada, или по-скоро от рибата.

	През 1603 г, най-после в Canada се озовава един много по-упорит човек, моята любима фигура от канадската история, абосолютният, ненадминатият, с Canada под номер едно в ~~срцето~~, самият [http://en.wikipedia.org/wiki/Samuel_de_Champlain\| Самуел де Шамплейн]!!!		През 1603 г, най-после в Canada се озовава един много по-упорит човек, моята любима фигура от канадската история, абосолютният, ненадминатият, с Canada под номер едно в сърцето, самият [http://en.wikipedia.org/wiki/Samuel_de_Champlain\| Самуел де Шамплейн]!!!
	Ако, Кабот (Кабо/Cabot) е отркивател на Canada, за сметка на викингите, които явно са имали сливи в устата до 20 век да обявят в публичното пространство на разбираем език къде и кога са ходили, а Картие-кръстникът, то Шамплейн е бащата на Canada! Той е известен като бащата на Нова Франция (Nouvelle France), както официално е наречена колонията. Той се пробвал първо със [http://en.wikipedia.org/wiki/Pierre_Dugua,_Sieur_de_Mons\| Sieur de Monts] да създаде колония в днешна Нова Скотия, известна сред франкофоните като Акадия, или по-точно Акади ([http://en.wikipedia.org/wiki/Acadie\| Acadie]), затова и днес, франкофоните в New Brunswick се наричат Акадиенс. През 1604 те кръстили селището Порт Роял, което се смята за първото успешно европейско селище в Canada, но търговията с кожи не вървяла нещо, а и англичаните били наблизо и правели мизерии, затова Шамплайн се отправил към река St. Lawrence и си избрал стратегическо място за ново селище през 1608 година, което нарекъл Quebec, използвайки думата на племето Algonquin – “Кебек”, която означава: "място, където реката се стеснява." Ако го кажете на интервюто какво означава Quebec, направо ще ги разбиете. Аз като говоря с канадци и като им разправям кое име какво означава, те само ми wow-кат, все едно сам казал нещо кой знае колко чудно, дето не го пише в хиляди книги по канадска история. През 1614, Порт Роял е изоставен и усилията за търговия с кожи се концентрират върху Quebec, който е пръвият укрепен град в Северна America на север от Мексико, а Самуел де Чамплайн е првият губернатор на Нова Франция. Католически мисионери почнали да идват още 1615 година, да зарибяват местните индиански племена, първо [http://en.wikipedia.org/wiki/Algonquin\| Algonquin] и Montagnais, а после и [http://en.wikipedia.org/wiki/Hurons\| les Hurons]. 1629 англичаните се уплашили каква готина колония са почнали французите и окупирали Quebec, а Шамплейн се озовал в английска тъмница, но 1632 пак върнали Квебек на французите (срещу сериозен откуп). Търговците и католическата църква постянно си чешели езиците, кой да им повече власт, но църквата искала също и част от вкусната баница, наречена търговия с кожи. Явно такъв шум се вдигнал, че чак кралят слънце ги чул във Франция и през 1663, според принципа двама се карат, третият печели, Louis XIV обявил Нова Франция за кралска провинция, администрирана от съвет, посочен от короната и отговарящ пред кралския съвет в Paris. Три фигури доминирали живота в новата колония: губернаторът, който отговарял за отбраната и външните работи, интенданатът - отговарящ за правосъдието и местната икономика и естествено католическият епископ, местният сив кардинал. И така французите гледали да поддържат добри отношения с колкото е възможно повече индиански племена, защото им трябвали кожи от бобри и други животни, а не се интересували от заселване и заграбване на земи. Йезуитите се интерсували от зарибяване на индианци за покръстване, само че като се съюзили с юрните (les Hurons), французите си навлекли омразата на най-мощните индианци, северноамериканските римляни - петте ирокезки племена от Лигата на Петте нации, които през 18 век даже станали 6 и играли ключова роля при войните между французи и англичани като английски съюзници. [http://en.wikipedia.org/wiki/Paul_Chomedey_de_Maisonneuve\| Paul de Chomedey, Sieur de Maisonneuve] (Мезонньов) основал през 1642 Монтреал под името Вил-Мари, в чест на Дева Мария, с цел покръстване на още индианци и разширяване на фреснкия колониален business. Към край на века от 1689 нататък, войните с английските клонии и Англия станали традиция и се прибавили към тези с враждебните индиански племена, най-вече ирокзезите. Интересна фигура от тоя период е губернаторат Граф де Фронтеняк, всъщност на френски [http://en.wikipedia.org/wiki/Louis_de_Buade_de_Frontenac\| Comte de Frontenac], който през 1689 отблъснал английска морска атака, водена от губернатора на Масачузетс - [http://en.wikipedia.org/wiki/William_Phips\| Sir William Phips] и го светнал, че ако е много отворен ще му отговори чрез устата на гюллетата си. Много острумен отговор, който ми напомня за пирата Henry Морган, който пратил човек при губернатора на Панама с няколо пистолета и ножове, за да му покаже мострата от оръжия, с които ще завземе града. Само че тоя губернатор също не си поплювал и дал на пиратa да предаде на Морган едно въже, като мостра, за да знае с какво ще го обесят, ако дойде да завзема Панама.		Ако, Кабот (Кабо/Cabot) е отркивател на Canada, за сметка на викингите, които явно са имали сливи в устата до 20 век да обявят в публичното пространство на разбираем език къде и кога са ходили, а Картие-кръстникът, то Шамплейн е бащата на Canada! Той е известен като бащата на Нова Франция (Nouvelle France), както официално е наречена колонията. Той се пробвал първо със [http://en.wikipedia.org/wiki/Pierre_Dugua,_Sieur_de_Mons\| Sieur de Monts] да създаде колония в днешна Нова Скотия, известна сред франкофоните като Акадия, или по-точно Акади ([http://en.wikipedia.org/wiki/Acadie\| Acadie]), затова и днес, франкофоните в New Brunswick се наричат Акадиенс. През 1604 те кръстили селището Порт Роял, което се смята за първото успешно европейско селище в Canada, но търговията с кожи не вървяла нещо, а и англичаните били наблизо и правели мизерии, затова Шамплайн се отправил към река St. Lawrence и си избрал стратегическо място за ново селище през 1608 година, което нарекъл Quebec, използвайки думата на племето Algonquin – “Кебек”, която означава: "място, където реката се стеснява." Ако го кажете на интервюто какво означава Quebec, направо ще ги разбиете. Аз като говоря с канадци и като им разправям кое име какво означава, те само ми wow-кат, все едно сам казал нещо кой знае колко чудно, дето не го пише в хиляди книги по канадска история. През 1614, Порт Роял е изоставен и усилията за търговия с кожи се концентрират върху Quebec, който е пръвият укрепен град в Северна America на север от Мексико, а Самуел де Чамплайн е првият губернатор на Нова Франция. Католически мисионери почнали да идват още 1615 година, да зарибяват местните индиански племена, първо [http://en.wikipedia.org/wiki/Algonquin\| Algonquin] и Montagnais, а после и [http://en.wikipedia.org/wiki/Hurons\| les Hurons]. 1629 англичаните се уплашили каква готина колония са почнали французите и окупирали Quebec, а Шамплейн се озовал в английска тъмница, но 1632 пак върнали Квебек на французите (срещу сериозен откуп). Търговците и католическата църква постянно си чешели езиците, кой да им повече власт, но църквата искала също и част от вкусната баница, наречена търговия с кожи. Явно такъв шум се вдигнал, че чак кралят слънце ги чул във Франция и през 1663, според принципа двама се карат, третият печели, Louis XIV обявил Нова Франция за кралска провинция, администрирана от съвет, посочен от короната и отговарящ пред кралския съвет в Paris. Три фигури доминирали живота в новата колония: губернаторът, който отговарял за отбраната и външните работи, интенданатът - отговарящ за правосъдието и местната икономика и естествено католическият епископ, местният сив кардинал. И така французите гледали да поддържат добри отношения с колкото е възможно повече индиански племена, защото им трябвали кожи от бобри и други животни, а не се интересували от заселване и заграбване на земи. Йезуитите се интерсували от зарибяване на индианци за покръстване, само че като се съюзили с юрните (les Hurons), французите си навлекли омразата на най-мощните индианци, северноамериканските римляни - петте ирокезки племена от Лигата на Петте нации, които през 18 век даже станали 6 и играли ключова роля при войните между французи и англичани като английски съюзници. [http://en.wikipedia.org/wiki/Paul_Chomedey_de_Maisonneuve\| Paul de Chomedey, Sieur de Maisonneuve] (Мезонньов) основал през 1642 Монтреал под името Вил-Мари, в чест на Дева Мария, с цел покръстване на още индианци и разширяване на фреснкия колониален business. Към край на века от 1689 нататък, войните с английските клонии и Англия станали традиция и се прибавили към тези с враждебните индиански племена, най-вече ирокзезите. Интересна фигура от тоя период е губернаторат Граф де Фронтеняк, всъщност на френски [http://en.wikipedia.org/wiki/Louis_de_Buade_de_Frontenac\| Comte de Frontenac], който през 1689 отблъснал английска морска атака, водена от губернатора на Масачузетс - [http://en.wikipedia.org/wiki/William_Phips\| Sir William Phips] и го светнал, че ако е много отворен ще му отговори чрез устата на гюллетата си. Много острумен отговор, който ми напомня за пирата Henry Морган, който пратил човек при губернатора на Панама с няколо пистолета и ножове, за да му покаже мострата от оръжия, с които ще завземе града. Само че тоя губернатор също не си поплювал и дал на пиратa да предаде на Морган едно въже, като мостра, за да знае с какво ще го обесят, ако дойде да завзема Панама.

Lz2arn: Нова страница: === История на Канада с концентрация върху Квебек === В началото бе словото пише в Библията, но ...

2009-02-24T01:27:20Z

Нова страница: === История на Канада с концентрация върху Квебек === В началото бе словото пише в Библията, но ...

Показване на промените

← По-стара версия		Версия от 18:39, 23 февруари 2009
Ред 14:		Ред 14:
	След кратка консултация с всезнайковците в екипажа, Картие решил, че това е името на страната и красивата дума Canada станала име на цяла нова страна! Картие си заплюл тези земи за колония и през 1541 се врнал за трети и последен път, за да основе колония с няколо ентусиасти. Но, уви, дори на Картие му дошло малко нанагорнище - глад, болести, смърт и 1543г. кръгом всички обратно към Франция. Иначе колонията му била близо до днешен Quebec city и се казвала [http://en.wikipedia.org/wiki/Charlesbourg-Royal\| Charlesbourg-Royal]. След като се върнал във Франция почти цял век рибарите най-вече се интересували от Canada, или по-скоро от рибата.		След кратка консултация с всезнайковците в екипажа, Картие решил, че това е името на страната и красивата дума Canada станала име на цяла нова страна! Картие си заплюл тези земи за колония и през 1541 се врнал за трети и последен път, за да основе колония с няколо ентусиасти. Но, уви, дори на Картие му дошло малко нанагорнище - глад, болести, смърт и 1543г. кръгом всички обратно към Франция. Иначе колонията му била близо до днешен Quebec city и се казвала [http://en.wikipedia.org/wiki/Charlesbourg-Royal\| Charlesbourg-Royal]. След като се върнал във Франция почти цял век рибарите най-вече се интересували от Canada, или по-скоро от рибата.

	През 1603 г, най-после в Canada се озовава един много по-упорит човек, моята любима фигура от канадската история, абосолютният, ненадминатият, с Canada под номер едно в ~~срцето~~, самият [http://en.wikipedia.org/wiki/Samuel_de_Champlain\| Самуел де Шамплейн]!!!		През 1603 г, най-после в Canada се озовава един много по-упорит човек, моята любима фигура от канадската история, абосолютният, ненадминатият, с Canada под номер едно в сърцето, самият [http://en.wikipedia.org/wiki/Samuel_de_Champlain\| Самуел де Шамплейн]!!!
	Ако, Кабот (Кабо/Cabot) е отркивател на Canada, за сметка на викингите, които явно са имали сливи в устата до 20 век да обявят в публичното пространство на разбираем език къде и кога са ходили, а Картие-кръстникът, то Шамплейн е бащата на Canada! Той е известен като бащата на Нова Франция (Nouvelle France), както официално е наречена колонията. Той се пробвал първо със [http://en.wikipedia.org/wiki/Pierre_Dugua,_Sieur_de_Mons\| Sieur de Monts] да създаде колония в днешна Нова Скотия, известна сред франкофоните като Акадия, или по-точно Акади ([http://en.wikipedia.org/wiki/Acadie\| Acadie]), затова и днес, франкофоните в New Brunswick се наричат Акадиенс. През 1604 те кръстили селището Порт Роял, което се смята за първото успешно европейско селище в Canada, но търговията с кожи не вървяла нещо, а и англичаните били наблизо и правели мизерии, затова Шамплайн се отправил към река St. Lawrence и си избрал стратегическо място за ново селище през 1608 година, което нарекъл Quebec, използвайки думата на племето Algonquin – “Кебек”, която означава: "място, където реката се стеснява." Ако го кажете на интервюто какво означава Quebec, направо ще ги разбиете. Аз като говоря с канадци и като им разправям кое име какво означава, те само ми wow-кат, все едно сам казал нещо кой знае колко чудно, дето не го пише в хиляди книги по канадска история. През 1614, Порт Роял е изоставен и усилията за търговия с кожи се концентрират върху Quebec, който е пръвият укрепен град в Северна America на север от Мексико, а Самуел де Чамплайн е првият губернатор на Нова Франция. Католически мисионери почнали да идват още 1615 година, да зарибяват местните индиански племена, първо [http://en.wikipedia.org/wiki/Algonquin\| Algonquin] и Montagnais, а после и [http://en.wikipedia.org/wiki/Hurons\| les Hurons]. 1629 англичаните се уплашили каква готина колония са почнали французите и окупирали Quebec, а Шамплейн се озовал в английска тъмница, но 1632 пак върнали Квебек на французите (срещу сериозен откуп). Търговците и католическата църква постянно си чешели езиците, кой да им повече власт, но църквата искала също и част от вкусната баница, наречена търговия с кожи. Явно такъв шум се вдигнал, че чак кралят слънце ги чул във Франция и през 1663, според принципа двама се карат, третият печели, Louis XIV обявил Нова Франция за кралска провинция, администрирана от съвет, посочен от короната и отговарящ пред кралския съвет в Paris. Три фигури доминирали живота в новата колония: губернаторът, който отговарял за отбраната и външните работи, интенданатът - отговарящ за правосъдието и местната икономика и естествено католическият епископ, местният сив кардинал. И така французите гледали да поддържат добри отношения с колкото е възможно повече индиански племена, защото им трябвали кожи от бобри и други животни, а не се интересували от заселване и заграбване на земи. Йезуитите се интерсували от зарибяване на индианци за покръстване, само че като се съюзили с юрните (les Hurons), французите си навлекли омразата на най-мощните индианци, северноамериканските римляни - петте ирокезки племена от Лигата на Петте нации, които през 18 век даже станали 6 и играли ключова роля при войните между французи и англичани като английски съюзници. [http://en.wikipedia.org/wiki/Paul_Chomedey_de_Maisonneuve\| Paul de Chomedey, Sieur de Maisonneuve] (Мезонньов) основал през 1642 Монтреал под името Вил-Мари, в чест на Дева Мария, с цел покръстване на още индианци и разширяване на фреснкия колониален business. Към край на века от 1689 нататък, войните с английските клонии и Англия станали традиция и се прибавили към тези с враждебните индиански племена, най-вече ирокзезите. Интересна фигура от тоя период е губернаторат Граф де Фронтеняк, всъщност на френски [http://en.wikipedia.org/wiki/Louis_de_Buade_de_Frontenac\| Comte de Frontenac], който през 1689 отблъснал английска морска атака, водена от губернатора на Масачузетс - [http://en.wikipedia.org/wiki/William_Phips\| Sir William Phips] и го светнал, че ако е много отворен ще му отговори чрез устата на гюллетата си. Много острумен отговор, който ми напомня за пирата Henry Морган, който пратил човек при губернатора на Панама с няколо пистолета и ножове, за да му покаже мострата от оръжия, с които ще завземе града. Само че тоя губернатор също не си поплювал и дал на пиратa да предаде на Морган едно въже, като мостра, за да знае с какво ще го обесят, ако дойде да завзема Панама.		Ако, Кабот (Кабо/Cabot) е отркивател на Canada, за сметка на викингите, които явно са имали сливи в устата до 20 век да обявят в публичното пространство на разбираем език къде и кога са ходили, а Картие-кръстникът, то Шамплейн е бащата на Canada! Той е известен като бащата на Нова Франция (Nouvelle France), както официално е наречена колонията. Той се пробвал първо със [http://en.wikipedia.org/wiki/Pierre_Dugua,_Sieur_de_Mons\| Sieur de Monts] да създаде колония в днешна Нова Скотия, известна сред франкофоните като Акадия, или по-точно Акади ([http://en.wikipedia.org/wiki/Acadie\| Acadie]), затова и днес, франкофоните в New Brunswick се наричат Акадиенс. През 1604 те кръстили селището Порт Роял, което се смята за първото успешно европейско селище в Canada, но търговията с кожи не вървяла нещо, а и англичаните били наблизо и правели мизерии, затова Шамплайн се отправил към река St. Lawrence и си избрал стратегическо място за ново селище през 1608 година, което нарекъл Quebec, използвайки думата на племето Algonquin – “Кебек”, която означава: "място, където реката се стеснява." Ако го кажете на интервюто какво означава Quebec, направо ще ги разбиете. Аз като говоря с канадци и като им разправям кое име какво означава, те само ми wow-кат, все едно сам казал нещо кой знае колко чудно, дето не го пише в хиляди книги по канадска история. През 1614, Порт Роял е изоставен и усилията за търговия с кожи се концентрират върху Quebec, който е пръвият укрепен град в Северна America на север от Мексико, а Самуел де Чамплайн е првият губернатор на Нова Франция. Католически мисионери почнали да идват още 1615 година, да зарибяват местните индиански племена, първо [http://en.wikipedia.org/wiki/Algonquin\| Algonquin] и Montagnais, а после и [http://en.wikipedia.org/wiki/Hurons\| les Hurons]. 1629 англичаните се уплашили каква готина колония са почнали французите и окупирали Quebec, а Шамплейн се озовал в английска тъмница, но 1632 пак върнали Квебек на французите (срещу сериозен откуп). Търговците и католическата църква постянно си чешели езиците, кой да им повече власт, но църквата искала също и част от вкусната баница, наречена търговия с кожи. Явно такъв шум се вдигнал, че чак кралят слънце ги чул във Франция и през 1663, според принципа двама се карат, третият печели, Louis XIV обявил Нова Франция за кралска провинция, администрирана от съвет, посочен от короната и отговарящ пред кралския съвет в Paris. Три фигури доминирали живота в новата колония: губернаторът, който отговарял за отбраната и външните работи, интенданатът - отговарящ за правосъдието и местната икономика и естествено католическият епископ, местният сив кардинал. И така французите гледали да поддържат добри отношения с колкото е възможно повече индиански племена, защото им трябвали кожи от бобри и други животни, а не се интересували от заселване и заграбване на земи. Йезуитите се интерсували от зарибяване на индианци за покръстване, само че като се съюзили с юрните (les Hurons), французите си навлекли омразата на най-мощните индианци, северноамериканските римляни - петте ирокезки племена от Лигата на Петте нации, които през 18 век даже станали 6 и играли ключова роля при войните между французи и англичани като английски съюзници. [http://en.wikipedia.org/wiki/Paul_Chomedey_de_Maisonneuve\| Paul de Chomedey, Sieur de Maisonneuve] (Мезонньов) основал през 1642 Монтреал под името Вил-Мари, в чест на Дева Мария, с цел покръстване на още индианци и разширяване на фреснкия колониален business. Към край на века от 1689 нататък, войните с английските клонии и Англия станали традиция и се прибавили към тези с враждебните индиански племена, най-вече ирокзезите. Интересна фигура от тоя период е губернаторат Граф де Фронтеняк, всъщност на френски [http://en.wikipedia.org/wiki/Louis_de_Buade_de_Frontenac\| Comte de Frontenac], който през 1689 отблъснал английска морска атака, водена от губернатора на Масачузетс - [http://en.wikipedia.org/wiki/William_Phips\| Sir William Phips] и го светнал, че ако е много отворен ще му отговори чрез устата на гюллетата си. Много острумен отговор, който ми напомня за пирата Henry Морган, който пратил човек при губернатора на Панама с няколо пистолета и ножове, за да му покаже мострата от оръжия, с които ще завземе града. Само че тоя губернатор също не си поплювал и дал на пиратa да предаде на Морган едно въже, като мостра, за да знае с какво ще го обесят, ако дойде да завзема Панама.