Как се намира "лесно" работа

март, 2010

Въоръжен с обувките с железни върхове, по дънки с тишърт/тениска и една дебела карирана риза, която се продава за 19.99 в много магазини, а ако е много студено и с яке/канадка отгоре, но тогава е добре да си и обут с топли обувки се представяш на портата на една фирма. Ей туй http://www.lequipeur.com/ (впрочем той е собственост на Канадиън тайър) е най-добрия магазин за работни дрехи и едни обувки струват 100-150 долара.Ако си на зор с парите по Сен Дени има едни арабски магазини, които търгуват с остаряла стока на американската армия и за 20 лева можеш да си купиш нещо приемливо.

Как да изберем фирмата?

Гледаш паркинга! Намираш най-лошата кола на паркинга и се питаш: "искаш ли да караш такава?", ако отговора е "Да!" влизаш. Много е важно как влизаш и как се държиш. Трябва да си самоуверен, без да си нахален.Отиваш при момата на рецепцията и заявяваш на кофти френски, че имаш среща с личния състав т.е. искаш да кажеш, че желаеш да се срещнеш с лишния състав.Ако много те натиснат, можеш да кажеш, че си говорил с тях по телефона и да кажеш адрес на друга улица със същия номер (гледай улицата да не е написана на входа с 5 инчови букви, де). Не се притеснявай, че ще минеш за идиот, те така или иначе те мислят за такъв. Ако говориш достатъчно несвързано, че кандидатстваш за работа по обява и ще си точно за тази работа, момата от рецепцията, ще гледа да се отърве от теб и ще те прати при личния състав или некой друг, който наема хора. Един път попаднал пред верния човек, заявяваш, че си търсиш работа за минимална заплата http://canadaonline.about.com/library/bl/blminwage.htm, която за Кебек е 9.00 лева, което го научих току що.

Още докато тръгвате трябва да сте с нагласата, че няма да ви земат в първите десет фирми, но може пък да имате късмет. Както не един път съм казвал: Да надценяваш един емигрант, не е хубаво, но да го подценяваш е пагубно, дори и емигранта да си ти. Естествено би било по-добре да се запознаете предварително с фирмите, които ще посетите през интернет и да се подготвите за името на Личния състав, с това, което сте работили в БГ и т.н. Естествено е да търсите работа на най-удобното място за отиване с градския транспорт, но ако до 2-3 дена не си намерите работа, значи нещо куца. Кебекарите зимат такива работи тутакси и след първия ден не идват. Пътем пременен като тукашен работник т.е. с Обувките, Дънките, Тишърта и Ризата, които е добре да не изглеждат нови се явявате във всички малки агенцийки, които са около вас. Там е малко по-различно, щото не уточнявате заплащането, те ще бутнат от 1 до 3 долара повече според случая.А обикновено след като три месеца работите за тях фирмата ще ви наеме пряко ако ви хареса. Много е важно как се чувствате! Хората тук, не са много интелигентни или образовани, но са много чувствителни. "Ако имате негативно мнение за себе си и смятате, че не заслужавате дори и най-долната работа и гледа да излъже хората те задължително ще го усетят и тогава можеш да кажеш, че те боли зъб и си спал зле. Пък ако мине. Ако не следващите!

Ако решите да пишете CV и придружаващо писмо аз винаги съм харесвал Английския подход: Почваш да се хвалиш докато ти се изчервят ушите, което при мен е много трудно. Тъй или иначе ти вярват на "половината от половината"! Ако нещо те затиснат много силно или те фанат натесно, гледайки надолу поемаш дълбоко въздух и като ги поглеждаш право в очите казваш: " Трай ми!" . През първите три месеца законите на Квебек позволяват да те изгонят без обяснения, но и ти да напуснеш. Изобщо нема проблеми. Не забравяйте, че работодателя му е много трудно да си намери свестни работници и ако вие сте такъв няма да ви пропусне. Той има контракти за изпълнение, а вие сте волен като птичка и ви дреме.

Когато има кризи работодателите стават по силни, но когато ситуацията се оправи са като памук, а сега ситуацията почва да се оправя. По време на страшната Американска криза от 1929 година е имало около 1/3 безработица. т.е. Ако работите в едно предприятие и сте в горната половина от работниците сте сейф и по време на страшни кризи, ако предприятието устиска, щото ако не устиска е лошо, но затуй не бива да се работи с жената в едно и също предприятие, колкото и изгодно да е туй иначе.