Доказване на съвместен живот

В категорията “Conjoints de fait” според дефиницията, определена от Имиграционните служби на Канадското посолство попадат лицата над 16 годишна възраст, живеещи съвместно поне от една година с лица от същия или противоположен пол над 16 годишна възраст. Следователно ако смятате да кандидаствате с този статут трябва да разполагате с доказателства, показващи съвместния ви живот поне от една година т.е. датата на съвместния ви живот да предхожда датата на подаване на вашата молба поне с една година.

Във пакета документи до Виена следва да бъдат приложени доказателствата за съвместен живот. Ако сте пропуснали да ги изпратите, тъй като не е упоменато в описа на необходимите документи, които ви изискват да приложите би трябвало да получите писмо от Виена, с което да ви ги поискат.

Като доказателства за съвместен живот бихте могли да приложите следните документи:

В случай, че имате вече дете от вашата съвместна връзка

1. Акт за раждане на вашето дете /деца/

В този документ са записани имената и на двамата родители, макар и да нямат официален брак и вие си доказвате официално връзката поне отпреди 9 месеца от раждането на вашето дете.

В случай, че нямате дете от вашата съвместна връзка

2.Обща адресна регистрация

Практиката до момента показва, че това е основното доказателство за съвместен живот при по-голямата част от кандидатстващите като “Conjoints de fait”.За повече яснота можете да се запознаете със закона за граждансктата регистрация в частта му адресна регистрация:

**************ЗАКОН за гражданската регистрация********************

Обн., ДВ, бр. 67 от 27.07.1999 г., изм. и доп., бр. 28 от 23.03.2001 г.,в сила от 1.07.2001 г., доп., бр. 37 от 13.04.2001 г., в сила от 13.04.2001г., изм. и доп., бр. 54 от 31.05.2002 г., в сила от 1.12.2002 г., доп., бр.63 от 15.07.2003 г. кн. 8/99 г., стр. 235; кн. 4/2001 г., стр. 135; кн. 5/2001 г., стр. 160;кн. 8/2003 г., стр. 225 т. 2, р. 3, № 70

АДРЕСНА РЕГИСТРАЦИЯ Раздел I

Общи положения

    Чл. 89.

    (1) Адресът е еднозначното описание на мястото,където лицето живее или където то получава кореспонденцията си.

    (2) Адресът в Република България се състои задължително от името на областта, общината и населеното място.

    (3) В зависимост от мястото, което описва, адресът може да включва наименование на улица - площад, булевард, жилищен комплекс, квартал,номер, вход, етаж, апартамент.     

    (4) Когато адресът е извън регулацията на населеното място,вместо данните по ал. 3 се вписва името на местността от землището му.

    Чл. 90.

    (1) Всяко лице, подлежащо на гражданска регистрация по този закон, е задължено да заяви писмено своя постоянен инастоящ адрес.

    (2) Постоянният и настоящият адрес на новороденото дете съвпадат със съответните адреси на родителите му.  Когато родителитеимат различни постоянни адреси, те избират един от тях за детето си. Когато родителите имат различни настоящи адреси, настоящият адрес на майката е настоящ адрес и за детето.     

    Чл. 91.Адресна регистрация на лицето е отразяване на постоянния и настоящия им адрес в регистрите на населението и в Национална база данни "Население".

    Чл. 92.  Адресната регистрация се извършва от общините и кметствата при заявяване от лицето.

    Чл. 93.      (1) Постоянен адрес е адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистрите на населението.

    (2) Постоянният адрес е винаги на територията на Република България.

    (3) Всяко лице може да има само един постоянен адрес.

    (4) Български граждани, живеещи предимно в чужбина, които не са вписани в регистрите на населението и не могат да посочат постоянен адрес в Република България, се вписват служебно в регистрите на населението на район "Средец" на град София.

    Чл. 94.  (1) Настоящ адрес е адресът, на който лицето пребивава.

    (2) Всяко лице има само един настоящ адрес.

    (3) Настоящият адрес на българските граждани, на които мястото на пребиваване е в чужбина, се вписва в личния регистрационен картон,а в автоматизираните информационни фондове се отразява само държавата.

    Чл. 95. 

(1) (Доп. - ДВ, бр. 37 от 2001 г.) Постоянният адрес се заявява чрез подаване на заявление от лицето до общинската администрация или до органите по чл. 1, ал. 2 от Закона за българските документи за самоличност.

    (2) Заявяването се извършва лично, а по изключение - от упълномощено лице след представяне на нотариално заверено изрично пълномощно.

    (3) За малолетни и непълнолетни и на поставени под запрещение лица заявяването се извършва от законните им представители.

    (4) Образецът на заявлението се утвърждава с постановление на Министерския съвет.

    Чл. 96. 

    (1) Настоящият адрес се заявява чрез подаванена адресна карта от лицето до общинската администрация.

    (2) Заявяването се извършва лично, а по изключение - от упълномощено лице след представяне на нотариално заверено изрично пълномощно.

    (3) За малолетни и непълнолетни и на поставени под запрещение лица заявяването се извършва от законните им представители.

    (4) Образецът на адресната карта се утвърждава с постановление на Министерския съвет.

    Чл. 97.  Български гражданин, живеещ предимно в чужбина, може да заяви постоянния и настоящия си адрес и чрез заявление за издаване на български документ за самоличност, подадено чрез дипломатическите или консулските представителства на Република България.

    Раздел II     Промяна на адрес

    Чл. 98.

    (1) Заявлението за промяна на постоянен адрес се подава в общината или кметството, където лицето избира да бъде вписано в регистрите за населението.

    (2) Когато се променя постоянният адрес, изменението се съобщава чрез Национална база данни "Население" на общината по предходен постоянен адрес, на общината, в която е настоящият адрес, и на Министерството на вътрешните работи.  Общината, където се намира новият постоянен адрес на лицето, получава препис от личния регистрационен картон чрез Националната база данни "Население".

    Чл. 99.

    (1) Всяко лице е длъжно в срок 30 дни да заяви промяната на настоящия си адрес.     

(2) Адресната карта за промяна на настоящ адрес се подава в общината или кметството, където лицето пребивава.  В 5-дневен срок адресната карта се изпраща на хартиен или електронен носител за отразяване в Националната база данни "Население", чрез която се уведомява Министерствотона вътрешните работи.

    (3) Лицата, предоставили подслон в хотел, мотел, почивен дом или друго място за подслон, са длъжни да регистрират в специални книги отседналите, като при поискване предоставят данните от тях на органите на местната власт или на Министерството на вътрешните работи.

    (4) Населеното място или районът, където се намира постоянният адрес на лицето, получава съобщение за промяната на пребиваването му чрез Националната база данни "Население".  Когато новият настоящ адрес се намира в населено място или район, в който е постоянният адрес, съобщениене се получава.

    (5) Населеното място или районът, където се намира предишният настоящ адрес на лицето, получава съобщение за промяната на пребиваването му чрез Националната база данни "Население". **********************************

С няколко думи документът, който следва да изпратите като доказателство е “Удостоверение за настоящ адрес”, издаден, подписан и подпечатан отсъответната община като трябва да се сложи и правоъгълен печат за чужбина, удостоверяващ достоверността на документа и истинноста на положените подписи. Не е задължително вашият настоящ адрес да бъде записан в личната ви карта,тък като може да бъде променян многократно.

Ако и двамата дефакто съпрузи имат настоящ адрес, различен от постоянния адрес от личните им карти, следва да бъдат изпратени 2 удостоверения за настоящ адрес, за всеки един съответно настоящите адреси трябва да съвпадат. Ако единият от дафакто съпрузите има един и същ постоянен и настоящ адрес,следва да изпрати удостоверение за настоящ адрес и/или копие от личната си карта, а другия само удостоверение за настоящ адрес. За съжаление обаче не всеки променя настоящия си адрес и може да се окаже,че такова докажателство не може да бъде приложено. В такъв случай доказателство може да бъде Договор за наем и/или Клетвена декларация от съседи и роднини.

3.    Договор за наем Ако живеете в едно и също жилище под наем и имате договор на името и на двамата,подписан от наемател и наемодател, следва само да го заверите нотариално(не е задължително, но е препоръчително и има по-голяма доказателствена стойност),да го преведете и изпратите.

4.    Клетвена декларация от съседи и роднини, че от дадена дата живеете съвместно на определен адрес и представлявате едно общо домакинство Тази декларация е в свободен текст и се подписва от дефакто съпрузите и съответните свидетели (родители, роднини, съседи) пред нотариус, който заверява нотариално документа. Ако живеете в блок в подкрепа на тази декларация би могло да се приложи и копие от книгата за домуващи в блока, която се съхранява и води от Домоуправителяна блока.

5.    Общ пенсионен фонд и застрахователни полици В случай, че имате имате направена пенсионна или застрахователна полица вполза на двама ви или направена от единия в полза на другия. В България съществуват редица варианти за сключване на застрахователни полици. Като по-честа практика се среща вариантът, при който единият от дефакто съпрузите, който работи прави полица за допълнително доброволно пенсионно осигуряване на името на другия, който не работи и съответно не се осигурява. Друга по-обща практикае застраховката “Живот”.

6.    Обща банкова сметка Все още в България практиката двама души да имат обща банкова сметка не е позната и разпространена и не всяка банка открива обща банкова сметка. В някои случаи обаче поради някакви причини е възможно да разполагате с такава сметка, която е на името на двамата и следва да си вземете банково удостоверение или референция, че от еди коя си дата на името на следните две лица е открита сметка номер при дадена банка със съответното салдо към датата на издаванена документа.

7.    Общо движимо и/или недвижимо имущество Ако двамата декакто съпрузи са съсобственици на движимо и/или недвижимо имущество могат да приложат документите за собственост като доказателство за съвместен живот. Такива документи могат да бъдат договри за покупко-продажба, договори за наследство или дарение на/от името на двамата дефакто съпрузи, талоните за леки автомобили.

8.    Обща фактура - издадена на името на двамата дефактосъпрузи Според мен лично в България не съществува практиката да се издават фактури на името на две физически лица или поне е много рядко срещана. Обикновено дори да си купувате стоки за общо ползване ако се издава фактура, то тя както и гаранцията към нея се издават на името на единия от дефакто съпрузите.Но все пак ако сте купували някакви стоки, които са фактурирани на името на двамата, разполагате с доказателство за съвместен живот.

9.    Сметки и обща кореспонденция на името и на двамата на този адрес Ако живеете на един и същ адрес и имате сметки на името на двамата, което отново е малко вероятно, можете да ги преведете и изпратите. По-вероятнообаче е на един и същ адрес да имате едни сметки, които са на името на единия от декакто съпрузите и други сметки, които да са на името на другия. Например единият да плаща кабелната телевизия на свое име и на даден адрес, а другият да плаща интернет сметката на същия адрес. Напълно възможно е обаче да живеете на един и същ адрес и да нямате никакви сметки на ваше име (ако сте под наеми всичко се води на наемодателя или живеете при вашите родители). Ако получавате кореспонденция на един и същи адрес и пазите пощенските пликове с пощенските клейма също бихте могли да ги използвате като доказателство.

10.    Общ семеен лекар Ако сте избрали един и същ семеен лекар и във вашите здравно-осигурителникнижки фигурира един и същ адрес и сте регистрирани при един и същ лекар, бихте могли да ги приложите като доказателство.

11.    Други документи за общ съвместен живот Всеки един от вас може да разполага с по-специфични документи, доказващи съвместен живот, които биха могли да бъдат приложени също като доказателство.При нас например се оказа, че в продължение на няколко години от 2000 година насам, всички наши официални документи (лични карти, шофьорски книжки, талони,здравно-осигурителни книжки, избор на една и съща пенсионно-осигурителна компания за задължително допълнително доброволно пенсионно осигуряване, паспортии др.) са издадени на една и съща дата. Ясно е, че това не е основно доказателство,но косвено показва, че имаме съвместни действия в един продължителен период от време, а и е трудно да бъде случайно съвпадение.

12.    Снимки Снимките от различни периоди на вашия съвместен живот биха могли да свършат някаква доказателствена работа, но едва на етап явяване на интервю. На самото интервю бихте могли да ги носите със себе си и в случай, че стигнете до по-детайлно доказване на съвместната връзка да ги покажете на интервюиращото лице.

Oбщо взето това са документите, които ще ви помогнат да докажете вашия съвместен живот според нашия опит като кандидаствали и минали успешно интервю в категорията “Conjoints de fait”. Колкото повече документи приложите, толкова по-достоверна ще изглежда вашата съвместна връзка.

“Conjointsde fait” е напълно официален статут в Канада и не се изисква да се женим официално, освен ако ние сами не желаем да го сторим.

Добре е всички кандидатстващи като “Conjoints de fait” е да изпратят задължително документ за обща адресна регистрация и/или договор за наем и/или клетвена декларация като основно доказателство и всичко останало, с което разполагат като допълнително доказателство. Също така не е лоша идея за по-голяма достоверност да се приложат оригиналите на документи, които могат дабъдат вадени многократно – удостоверение за настоящ адрес, клетвена декларация(можете да си я заверите в 2 екземпляра-един да изпратите и един да остане във вас), банкови удостоверения за обща банкова сметка, различни сметки и за интервюто да си извадите актуални такива. Вярно е, че не се изисква да изпращате оригинали, но ние лично така процедирахме. Въпрос на ваша преценка е дали ще изпратите оригиналите на документи, които може да вадите многократно или техни копия със или без нотариална заверка.