Разказите на Пумпи (Иво)

(2004 г.)

Ето и моите първи впечатления от Канада. Не толкова първи вече, защото съм повече от 10 дни тук, но все пак да кажем първите споделени в публичното пространство. До днес нямах интернет, поради което не можах да пиша по-рано. За себе си мога да кажа, че съм завършил френска гимназия и съм карал подготве на английската като частен ученик. Това е важна вметка за да можете да се разположите около мен във познанията по езика, защото те са от голямо значение за последващия разказ.

За пътуване със самолет няма да влизам в подробности, освен една, че ако пътувате с KLM машината винаги е една и съща като модел и ако искате да имате повечко място пред вас за краката пробвайте да се чеквате на 29 ред – той е точно зад аварийните изходи и предните седалки са доста отдалечени – е има и своето неудобство, че непрекъснато минават хора пред теб, но аз лично ги предпочитам пред седенето като в консервена кутия. Хранят от време на време и гледаш разни филми на общ екран, но рано или късно ако няма проблем машината каца в Монреал. Събитието е на 19 март 2004 година, петък – дано да си е струвало.....

Ал лично минах бързо през митница, федерални имиграционни, снимка за PRCard, Immigration Quebec, физически контрол, къдито си подпечатах List of Goods and List of Goods to follow и накрая през една врата във залата пристигащи. Оттам поради задръстване в града и неяснота колко ще струва таксито и поради добротата на посрещащият ме да носи един тежък куфар с градски транспрт на стойност 7,50 CAD общо стигнах до вкъщи – по-правилно казано до къщата на посрещащите ме, където прекарах първите 7 дни, за което съм много благодарен. Един душ и стоене буден до отказ за да стана на следващата сутрин в 7,40 часа, което е успех за такава смяна на времето. В събота и неделя се разходих из квартала да видя що за къщурки има в града и с карта за транспорт на заем се повозих малко в метрото. От сайта на emploiquebec.net си намерих и обява за работа, която удоволетворяваше моите умения и :

Понеделник - станах рано и първото беше да се обадя на тази обява. Уговорих си среща за интервю, написах си в къщи CV на форма любезно ми предоставена от Godis и тръгнах из града да търся Imprimerie и да си направя документите за Carte Soleil. За NAS се наложи да се поразходим малко като мухи без глави, защото ни пратиха на три различни адреса докато попаднем на правилното бюро в зависимост от квартала, в който си регистриран жилищно, но се сравихме. В 15,30 часа отидох на уговореното интервю и ме отрязаха веднага, но научих първия си урок в Канада, който се оказа много полезен, защото на второто интервю се представих добре.

Вторник - свърших все пак със NAS и имах малко време да се поровя в Guiche d’emplois пред бюрото на Human Resources Canada и да си отпечатам още няколко десетки обяви за работа, която бих бил способен да върша с моите познания и опит. Имах няколко срещи с българи в Монтреал и на една от тях се запознах със изключитено расиски настроени хора, което ми подейства доста зле на настоението и се прибрах като буреносен облак, но това е лично усещане.

Сряда – сутринта си сортирах отпечатаните предния ден обяви и започнах да звъня, като най-отгоре бях сложил разбира се тези тясно свързани със специалността ми, доколкото да си Assistant dentaire е свързано със Стоматологията. На втората или третата обява с date prevue d’entrer en function 08.03.2004 ме подканиха да пратя CV, както и направих към обяд след коригиране на CV съгласно придобитите в понеделник знания. Малко след като го пратих ми се обадиха и ме поканиха на интервю за 15.00 часа същия ден. Интервюто беше по-сложно от това за DCS, но след около час ми се обадиха пак и ми предложиха да се ява в четвъртък на работа в 9 часа сутринта. От тогава всеки ден ходя на тази работа и все още съм в период на обучение, но ако не ми мине черна котка пътя може и да се задържа там. Това което сигурно ви интересува, е че работя за 7,30 CAD на час, което е минимума и има тенденция да се нормализира между 10 и 12 на час с добиване на съответния опит в конкретния кабинет. За колегите ми накрая ще разкажа за каква стоматология става въпрос на работното ми място. Със часовата ставка в момента сигурно ще си покривам точно наема, но това не ме притеснява за сега, защото както казват някой съм си написал домашното в България и сега за сега е важна L’expérience canadienne.

Четвъртък посетих да огледам предлаганото ми жилище в чумавия Cote de Neige. Тук имам късмет, че познавам българка заминала за студен в Европа за 6 месеца и преотстъпваща обзаведеното си жилище за този период за 700 CAD на месец – 3 ½ . Малко ми се искаше да имам две спални, но идеални неща няма все пак.

За GSM които си взех още в понеделник за да имам връзка с работодателите и с близките си в България предпочетох офертата на FIDO, но аз имах телефон от България и не исках да си го сменям и да се обвързвам с договор за 12 месеца. Ако сте сигурни че ще изкарате тук поне 12 месеца и ви се обвързва с договор то по-добре не си носете телефони от България, защощо те могат да се ползват само с FIDO и Rogers, а Bell и Telus предлагат услугата с телефони с вградена SIM карта – нещо като нашия Мобиком – номера си върви с апарата или нещо подобно, да не се изказвам неподготвен – това което съм сигурен, е че не можете да ползвате услугата на последните два доставчика с телефон от България.

За сега чувствата са ми смесени от престоя ми тук. Не бива да се забравя, че избрахме варианта в нашето семейсто да пътуване отделно и това си казва своето – липсва ми подкрепа в много важен за мен момент, на семейството ми му липсвам и аз което също ме натоварва психически, поради което чувствата ми са смесени и не мога реално да разгранича кое от негативното у мен какъв произход има. 30-40 минути на ден по телефона с любимите ми хора не могат да компенсират това , че сме разделени. Тук има правила, които много улесняват живота, много добре смазана, но тежка бюрократична машина, и в същото време и безумни правила, които те затрудняват малко като например, че не можеш да си прокараш сателитна телевизия защото нямаш право да слагаш нищо по фасадата на блока ( ако живееш в къща този проблем отпада ), че трябва балкона да ти е празен и не можеш нищо да държиш на него, трябва да се пере в общи перални, защото не е позволено да си купиш и да си инстралираш в апартамента лична и разни други подобни, които ще откривам с интерес. Студа не е фактор за притеснение – всичко е организирано така че да не се усеща. Спирките на метрото са достатъчно големи за да може да чакаш вътре на топло, а автобуса спира пред самата къщичка на метрото и после спирките са на почти всеки ъгъл по улицата така че ходенето не е повече от 50-100-150 метра. Като се обадиш на телефона на Société de transport a Montreal и избереш номера на твоята спирка можеш да чуеш разписанието на следващите три автобуса или за целия ден, така че да си направиш сметката кога да излежеш от вкъщи за да не чакаш по спирките. Няма смисъл да казвам, че автобусите са точни....

Много благодарности на Rosi&Bobi, Godis and little Godis, че се съобразяваха с мен цялата първа седмица докаго им живеех в апартамента. На Пламен и създателите и поддържащите този форум за възможността да си пишем сега и да научаваме толкова много за Канада преди и след пристигането. Относително полезна е и многото негативна информация тук, която ме мотивира още по-силно да успея за да докажа, че Канада е място в което стага да искаш много нещо и то става бързо или бавно.

Толкова за сега, че стана много, а и искам да добавя нещо професионално. Иво

Кабинета се държи от три виетнамки сестри – две от тях са стоматоложки, а третата е администратор. Работят по мой наблюдения до сега 2 дентални асистенти, 1 рецепциониска, един дентален хигиенисти и моя милост, играещ ролята на асистент и рецепционист в зависимост от това с кого съм на смяна. С изключение на рецепциониската всички са имигранти и то от латинска америка та испанския е много разпространен в кабинета – за съжаление аз само разбирам една част от това, което говорят, но не обелвам и дума. Кабинета е малко мизерен – обтурация от амалгама в зависимост от класа, зъба и повърхностите е от 39 до 190 CAD, за фотополимер от 75 до 280 CAD като тук се правят по три обтурации на един път – Ex: Kerr на MO/37, MOD/36, DO/35 всичко това в рамките на 30-45 минути ??? Подложки не се слагат, освен при много дълбок кариес и то или Dycal или ZnO Evgenol. Ендодонтията е с латерална кондензация при относителна стерилност на канала, кофердам не се ползва, но се симулира на Ro gr. Хипохлорида се разтваря от шише с белина едно към око. На хигиената и стерилизацията на инструментите се гледа много сериозно. Ежедневно се телефонира на пациенти да се подканят да идват на профилактични прегледи и почистване на зъбен камък – дейности платени от RAMQ за тези, които са на социал, а те са доста в този кабинет. Работят прави и не са много натоварени, но пък непрекъснато се симулира някаква работа от асистентите, когато не са със стоматолога и не може да се седне и за една минута през работно време. Като заключючение мога да споделя, че ми предложиха да ползвам стоматологична помощ за мен при нужда с 40% отстъпка, но аз лично не бих седнал и да ми дават пари в ръцете на едната от докторките. Ако ви интересува нещо питайте.

Иво