Личен опит: Canuck в Торонто

Хората в Торонто (2004 г.)

С колко готини хора се запознах, направо не е за вярване! И друго интересно е, че имах възможност да си упражня френския точно в Торонто. Отивам аз в Торонто в петък около 22h и се почувствах точно като извънземен, супер шашнат и не знам нищо къде се намирам. Отидох веднага на инфо бюрото в метрото, на станция Sheppard-Yonge и жената там веднага ме светна за два възможни маршрута до хотела, към който отивах. Взех аз метрото, ама не знаех къде да сляза и попитах първата готина мацка, която видях. А тя се оказа от Quebec City, но с идеален английски; учи в Торонто история, та като се заговорихме и като разбра, че и аз уча история, минахме на френски. Аз толкова бях мотивиран, че даже и ме похвалиха колко добър е френския ми. Ами, ако всички квебекчанки са толкова готини и умни, още по-добър ще става и моят френски. Каза ми тя къде да сляза, после в следващия влак ме пое друго маце, тоя път нюфаундленд-ка, newfie да си го кажем на кратко. Аз я попитах къде да сляза, а то се оказа, че и тя слиза на същата спирка като мен. За нея пак нямам думи, толкова любезна, дойде с мен да търси инфо бюрото на станцията, като не намерихме такова, лично ме придружи до трамвайната спирка. Ай, стига бе, направо останах възхитен от отношението към мен. Качих се аз в трамвая и гледам един катил с голям сак на гърба, заговорих го естествено и се оказа, че отива в същия хотел, в който аз ще ходя събота и неделя, защото само в петък щях да отсядам на друго място. “Супер”(викам си), поне спирката няма да пропусна. Той пък се оказа австралиец и аз естествено не пропуснах да го поздравя по австралийски с: “g'dday, mate!” В Global Village(общежитие) ми обясниха как да стигна до Canadiana Backpackers и аз го намерих бързо. Невероятно, но факт, защото аз мога да се загубя навсякъде. Рецепциониста се оказа египтянин, който имал авер българин и много се накефи, че и аз съм оттам. В стаята бях с още трима, много печени студенти, двама канадци от BC и Алберта и един германец, който ще учи в Торонто. На другия ден се прехвърлих в ”Global Village” и заедно с австралиеца се размотахме да пообиколим града. Следобед в стаята ми се появи един англичанин, много печен, станахме веднага аверчета, buddies така да се каже. Оказа се, че имал някаква позната в Торонто и отидохме до къщата й в Little Italy. Тя извика още една нейна приятелка и заедно щурмувахме Little Italy, но за подробностите около забележителностите в следващия параграф. На другия ден, обаче, моите хора си заминаха и аз най-после тръгнах сам да опознавам Tоронто. Е, време беше да порасна, а не някой да ме води все за ръчичка, нали? Прескочих до католическия център Newman , където си полафих със свещеника след литургията и после се заговорих с информационния агент в провинциалния парламент, успях да я развеселя и тя ми подари една много готина карта на Торонто. После скивах и един сърбин, с него поупражних малко сръбски, а в неделя вечерта се появи един французин, който се настани в моята стая, обаче грам английски не знае. Е, нали се опитвам да бъда печен като канадец, реших да му помогна и му преведох за да може да си резервира място за Ниагара и да научи разписанието на Greyhound до Montreal. После отидохме и до гръцкото кварталче на Danforth и пак можах да си поупражня френския. Освен това срещнах още много интересни хора от Германия, Япония, Австралия, Англия и последно се заговорих с един пенсионер, емигрирал от Румъния преди 12 години, много върл антикомунист, което мнооооого ме накефи и за да го впечатля колко са информирани канадците за Източна Европа си скрих произхода, а той не се усети, че имам акцент. А, като му казах и няколко думи на румънски съвсем му взех акъла. Между другото, много чужденци, дори англичани и австралийци не се усещаха, че акцента ми не е съвсем канадски, което много ме накефи, но за съжаление канадците все още ме хващат, че имам нещо гнило в моя акцент. И тогава трябва да обяснявам пак, че по произход съм българин, ама по принцип си се чувствам канадец, при което те отговарят обикновено: “cool!”. Ей, сега докато не са почнали всички български патриоти да ме псуват да ги омилостивя искам да кажа в мое оправдание, че агитирах английския ми съквартирант да посети непременно България, че там е готино и евтино за туристи. Всичко това го разказах и сега като вадя изводи да не си помислите, че съм преценявал ситуацията от двама души. Хората в Торонто са много мили, дружелюбни и готови да ви обяснят нещо, така че не се притеснявайте да питате. Друго интересно е, че там има не само емигранти от други страни, но и много канадци, които са се преместили в Торонто от други градове в и извън Онтарио. Канадките, с които се размотавах в събота вечерта се оказа, че са от Sault Ste Marie например.

Звукове и гледки от Торонто

За да бъде разказа ми малко по-обективен събирах внимателно информацията от всички хора, с които говорех и ще прибавям и техните впечатления към моите. Торонто е учудващо чист за толкова голям град, това наистина ме изненада. Англичаните и американския студент се съгласиха с мен, но австралийците твърдяха, че техният Sydney и нашият Vancouver били по-чисти. Всъщност градът си е безопасен. Можеш да се размотаваш в града без да ти пука, поне аз така си мисля, а аз се размотавах доста и по какви ли не часове на денонощието. С това всички са съгласни, а американеца направо е очарован от това откритие и се чуди и мае как така е възможно това. Архитектура, ами видях всичко. Грозни сгради без покриви има безспорно, но има и много готини небостъргачи, които не са паралелепипеди само, ами и с по-разчупени форми и стъклария в различни разцветки. Има също чудни постройки в Queen's Park, особено тея на University of Toronto, но и в провинциалния парламент ме накефи и the City Hall; няколко католически църкви, като St. Michael's, St. Mary, презвитариaнската St. Andrew , близо до метро станцията със същото име имаше даже нещо като кула, като на замък. С една дума, ако човек търси красиви неща ще ги намери. Къщи също видях много готини, най-ме накефи Little Italy на College Street! Супер живописно районче, разхождат се хора дори посред нощ, като в Европа- ресторанти, магазини, на всяко дърво има италианския ботуш, който свети, направен от лампички. Абе кеф от всякъде! Просто на такова място бих живял. Гръцкия квартал, умряла работа, един грък не видях на това Danforth Avenue, ама иначе и там имаше по така евро атмосфера-много ресторанти, магазини, улиците написани на гръцки и на английски. Кралският музей на Ontario-Royal Canadian Museum мноооого ме накефи, мисля, че е по-добър от the Canadian Museum of Civilization в Отава. Направих много снимки там. Ще ги надпиша и ще ги пратя на майка да се радва. Надписите ще са от типа: "Аз и динозаврите" "Аз и мумиите". Но, наистина имат много неща за разглеждане - и природа и история. Провинциалният парламент, безплатна обиколка, ама нещо не ме впечатли. Fort York също ми се стори загуба на време. Сградите и на новата и на старата община са близо една до друга и са много яки - поне на мен много ми харесаха, както и брега на езерото Онтарио с островчета и лодки all over the place; както и една чудна градина, наречена Toronto Musical Garden с алея за разходки точно до брега на езерото и разбира се този чуден мирис на ВОДА!! Ах, как обичам да съм близо до вода, но млъкни сърце, както е казал поета! CN Tower я посетих едва в понеделник, че една мъгла беше паднала над Торонто и исках да се махне, че да видя повече неща. Това, че се виждало чак до Ниагара е информация за балъците като мен , но може и да се вижда, ако е много ясно времето, де да знам. Ето виждате ли, още има възможност да налапам някоя кукичка за туристи. Но, иначе гледката е впечатляваща отгоре, без майтап! Виждат се почти всички красиви сгради в центъра и езерото Онтарио. На стъкления под бях, ама съм доста кльощав още за да го счупя. Не съжалявам, че се качих.От там стават чудни снимки, а и човек се въодушевява някак си. Аз си помислих даже : "Oh, my God, thank you that I'm in Canada!" Изобщо в Торонто има много събития, фестивали, концерти и е интересно място за живеене. Улиците са доста широки и ме карат да се чувствам FREE. Е, според някои англичани Торонто бил умряла работа спрямо Ванкувър, където имало повече туристи, повече fun, ама това е въпрос на вкус. Всички бяха единодушни, че Quebec City бил най-красивият и живописен град, но един японец добави, че пък в Монтреал, макар и по-грозен от Quebec City имало повече събития и било по-интересно, докато в Quebec City било скучно също като в Отава, цитирам:” Като ги видя тези градове и аз ще кажа какво мисля”

Цени

На новите емигранти бих препоръчал да си търсят първо работа и после квартири близо до работата,защото квартирите са на доста солени цени, също като Ванкувър и Отава, че даже и по-скъпи. Една стая обзаведена върви по 400 до 520 CA$, а в Отава 400-450CA$. Но пък метрото е доста редовно. За съжаление намаленията не важат за университетски студенти, а само за ученици, но пък билета е 2.25 CA$, а в Отава е 2.50CA$. Освен това, американеца ме успокои, че в родния му Austin, Texas наемите също били такива, а аверчето от Англия пък добави, че тук било:”егати евтинията”,защото той плащал около 1200CA$ за стая в Лондон, така че всичко е относително. Хотелите са скъпи, но разните общежития са нещо като гостилници макар и да не са кой знае какво са доста евтини, само по около 25CA$ на вечер. Иначе другите неща са с нормални канадски цени. Не знам защо бензина май беше с 5 цента по-скъп от тоя в Отава, а пък много ресторанти предлагат готини манджи на разумни цени. Аз вечерях в Little Italy в ресторант Utopia само за 8.50, е с бакшиша стана 10, ама това е ОК. Има и разни бюфети, където също е далавера, само че на мен ми идва прекалено множко, аз не съм толкова по манджата, че да се навра в бюфет.