Интервю: Разлика между версии

От BGCanada Wiki
Направо към навигацията Направо към търсенето
Редакция без резюме
(Няма разлика)

Версия от 16:37, 26 ноември 2008

Какво да правим и какво да не правим на интервю за работа

В това ръководство се има предвид Канада

Всички по-долу изказани препоръки са плод на лични наблюдения като участник в комисии по назначаване на нови хора. Ще гледам да се придържам към по-общи неща, така че да няма разлика за каква точно работа се явявате.

Препоръки и други ръководства – от това което аз съм изчел, някои неща ще повторя и тук. Смисълът е - наистина са важни. Видях хора които или не бяха чели такива ръководства или имаха “собствено мнение”.

Като стана дума за такова, по-долу има не само факти, но и личното ми мнение и всеки има право и да не го приема, но трябва да кажа че мнението и на другите ми колеги от комисията беше такова.

Трудно е да се степенува по важност, но трите най-важни неща са следните:

  1. Трябва да изразявате ентусиазъм, радостна възбуда от вероятността да ви вземат на работа. Обърнете внимание, че това не е “страшно искам да ме вземете” а много повече, защото то казва на комисията “аз ще работя с мерак и енергия за вас” докато “много ми се иска да ме вземете” означава единствено – “много ще ми е гот ако гушна тая заплата”. На теб ще ти е гот, но на тях не им дреме. За целта – трябва да давате конкретни сигнали от типа – “ако бъда назначен, бих направил такива подобрения, бих организирал еди кое си еди как си” а съвсем в реда на нещата е, както в кореспонденцията преди интервюто така и на живо чистосърдечно да вмъквате “I am so excited…”. Това последното си го повтаряйте постоянно наум, когато измисляте и свои конкретни изявления които да го изразяват.

  2. Хората искат да видят, че сте нормален свестен човек, който може да мели заедно с другите. Затова и ще ви задават въпроси за тиймуърк, дори и естеството на позицията да предполага, че практически ще си работите сам. Все някога все с някого ще си имате вземане даване. Не се харесват особняци, заядливци, темерути, бързо палещи се и т.н. Това на пръв поглед е очевидно, също както и ако кажа че искат да видят един приветлив, възпитан, услужлив, работлив и т.н. кандидат, какъвто всеки от вас си мисли че е (и може би е). Но тука е важния момент – не е важно за какъв се мислиш, а като какъв ще се представиш, тоест за какъв ще те помислят те. НЕ е добре ако си много нахакан и почнеш да обасняваш на комисията отвисоко (каквото и да било). Това провали един страшно силен кандидат. Не е добре да се държиш все едно позицията ти е в кърпа вързана, да обясняваш че всъщност специалисти по тая част се намират много трудно... Имайте предвид че комисията може да хареса по-готин човек за сметка на някой по-голям специалист, но не толкова готин като лични качества !
    Слушайте съсредоточено какво ви говорят, запомняйте хубаво когато ви разказват нещо за тяхната фирма (или там каквото е) и при първа възможност ползвайте тази информация в следващите си реплики. Прави много добро впечатление ! Това важи също и ако ви правят някаква разходка по “фирмата” или ви водят на обяд, изобщо мероприятия уж извън самото интервю. На практика тия мероприятия са си част от интервюто и човек не бива да губи концентрация нито за миг. По време на такива мероприятия е груба грешка да влезете в дълги раздувки за семейството си, за бедността в България (или където и да е) изобщо оплаквания от всякакъв характер, както и отегчителни дълги раздувки от какъвто и да било характер. По-печелившо е да подхвърлите нещо което показва че имате познания в област от която бъдещата ви позиция би имала полза – примерно софтуерист ама разбира и от хардуер, и др. Да разкажете как сте помогнали безкористно на някого (демек тоя е добра душа), как сте организирали примерно 50 човека да минат нощно време през януари по ръба на “Кончето” без никой да пострада... или 20 човека да шият чорапи по време на чорапена криза  ;) тоест – ааа, тоя добре работи с хора, организира големи и малки групи с успех...
  3. Комисията иска да види че сте специалист. Същевременно това не е изпит и ако са свестни те няма да ви задават въпроси от типа – Айде сега да изредиш всички индекси които формират Насдак, или – а сега да кажеш колко е максималната дължина на един USB кабел и защо така ? Тоест ако комисията е свястна, тя ще задава по-общи въпроси от типа – кое е най-голямото предизвикателство с което си се справял, кое ти носи най-голямо удовлетворение в работата, с кое свое постижение се гордееш най-много и прочие... а свестния кандидат на свой ред, трябва максимално да се възползва от този шанс като ловко извърта отговорите така че да пробута предварително премислени истории. При това, абсолютно препоръчително е да използва максимално професионалната терминология. Грешка е да говорите все едно сте на лекция пред деца от пети клас и да се мъчите на сведете нещата до по-лесно смилаеми и леки порции. Тъкмо обратното – високо ниво, все едно че всички отсреща са спецове с които сте работили заедно. Някои от тях може и да не схванат всичко (нищо, пак добре ще се впечатлят!) други ще схванат и ще им остане спомен - аха тоя знае това и това... когато дойде време да решават кой е най-добрия кандидат.

Началото:

Всички ръководства отделят място на това, че човек трябва да е облечен поне малко по-официално от обикновено, най-добре да се информира предварително точно в тази фирма как ходят и спрямо това ниво да се облече (над или на нивото на което ходят служителите ежедневно, но в никакъв случай под). Въпреки това все още има хора (макар и рядко) които се явяват все едно са тръгнали за зарзаватчийницата в събота.
Когато се здрависвате подавайте ръка бодро (не увиснала като печен праз) и гледайте хората в очите !!! Ако са неколцина, внимавайте да не пренебрегнете някого. Един кандидат така ме отсвири два пъти, гледайки настрани докато ми подава ръка. Първия път преди интервюто, втория път – след това. После аз му свирих дузпа.
Въобще -- не забравяйте, че интервюто не е само от сядането на горещия стол до ставането, а и цялото останало време когато сте под наблюдение!
Не забравяйте да се усмихвате през цялото време ! (виж пак точка 1)
Имаше кандидат който седеше доста навъсено. Хората не искат да си имат работа с такъв (виж точка 2).
Имаше кандидат който пък взе че си призна че първите две години в сегашната му работа, не му говорели. Той иначе не бил конфликтен, ама де да знаел що така. Ние му викаме – а после ? Той вика – е да, после се поздравяваме вече, всичко ок. Да ама това за двете години ни се загнезди като много кофти показател.

  • По въпроса за лъженето:

Обществена тайна е, че в обявата се понадуват изискванията, а пък кандидатите си понадуват уменията. И в крайна сметка, някой твърдят че се уравновесявало  :)
Всичко което не е истина, трябва да сте си го измислили с детайлите и в цялост предварително. Никога не импровизирайте с лъгането ! Дори дребни послъгвания ако са импровизирани може да доведат до кофти ситуации.

  • Пример:

- С какви операционни системи сте работили ? - Ами с Уиндоус най-вече. Също и малко Линукс. - А с Мак ОС ? - С Мак ОС не толкова много.

Малко по-късно:

- А какво всъщност сте работили на Мак ? - Амииии, всъщност нищо.

Издънка ! Къде по-сполучливо щеше да стане ако беше казал:

- С Мак не съм работил, но знаете тя е подобна на Линукс, в идеологията си е същото, така че смятам че няма да имам проблеми ако ми се наложи.

  • Бъдете уверени, но не се увличайте в увереността си. Примерно кандидатът се явява за определена позиция (за един човек) и почва да поучава комисията – вие трябва да наемете поне двама души за това нещо ако искате да ви се свърши хубава работа. Крупна грешка!

Все едно, че ни каза – вие искате да се върши от един, ама ако съм аз няма да мога сам.

  • Не набутвайте паразитни лафове от типа “не знам дали това ви отговаря на въпроса”, “не знам дали правилно схванах въпроса”, “аз не съм гений” , “аз все пак не съм канадец”
  • Една две шегички – може, но да се хилите като гъз и прекалено шегички не е добре.
  • Не размахвайте ръце постоянно.
  • Не размахвайте пръст и не сочете с пръст.
  • Не фамилиарничете все едно сме си пили ракията всеки ден заедно.
  • Не тропайте по масата, стола или каквото и да е.
  • Не си пипайте постоянно брадата или носа, това е признак за несигурност (или лъжа)
  • Гледайте хората в очите !!! Особено този който е задал въпроса !
  • Разберете какви са приоритетите на интервюиращите. Ако може предварително, ако можете в движение.

Например аз се изумих като научих че (може би навсякъде в Канада е така ?) ако за някой се каже че е перфекционист, това въобще не е най-добрата препоръка. За мене все още е, но за никой от комисията не беше, а един кандидат дори гордо се изцепи – “Ааа, моля, моля, аз не съм перфекционист !”. Аз вика, гледам приоритетите. Ако трябва бързо, ще го направим бързо. Ако трябва хубаво – тогава ще го изкусурявам по-бавно.

Като стана дума – препоръките имат страшно голямо значение!!! Както в това кои кандидати ще бъдат селектирани за интервю така и в крайното решение. Аз се удивих колко кофти препоръки може да има.

Примерно на въпросите за професионалното ниво – той всичко оправя, всичко знае, спазва срокове и т.н. После на въпроса – ами как е с хора добре ли работи, отговор – Честно да ви кажа той/тя не е от тия с които се работи лесно. Туш ! Забива го, та го изравнява със земята. Има и такива: “Той се справя добре в лабораторията, но иначе теорията не му е много ясна”. Или – “Той е много тих, скромен, все още има проблеми с английския”. Като се има предвид че тия референти са културни хора и няма директно да кажат – “абе той въобще не отлепя като му говориш нормално, само на срички” ние всъщност точно това ще си помислим когато прочетем че “все още има проблеми с английския”. Тук отварям скоба за приятелски поздрав към читателите в Кебек, навсякъде думата “английски” да си я четат все едно е “френски”  :)
Имаше кандидат (наше момче от форума на bgcanada.com) който не беше намерил силни референти. Явява се за техник, а препоръката му е от учителя му по френски в Монреал. Такава препоръка не важи много (въпреки, че безспорно е по-добре от нищо). Първо – за персонални качества, учителя няма как да го познава чак толкова добре от срещите им в класната стая за последните 6 месеца. Второ – той не е в състояние да го оцени като професионалист. Той се беше постарал учителя, беше писал че за него това е най-добрия техник и т.н. на което нашия шеф на комисия се засмя – еми да, за един учител по френски не е толкова трудно да си най-добрия техник.
Залагайте, доколкото може, на силни поръчители (на високи позиции, на известни места). Излишно е да казвам че канадец препоръчител се тачи повече от българин препоръчител. Също – да е видно че сте били дълго с този човек (от резюмето ви).
Предупердете ги (да, знам, че не винаги е удобно, но това е важно наистина) какво точно е важно да ви хвалят за тази позиция – примерно – тия държат на опит в работа с клиенти и на способности за писмено оформяне на отчети, моля шефе наблегнете на това нещо в препоръката.
Има и някои ключови думи, по които лесно си личи че препоръчителят ви препоръчва от сърце и наистина е изпълнен с най-хубави спомени за вас, а не сте просто един от 100-тината добри работници минали през годините под неговото ръководство.
Например ако казва, че сте най-добрия когото си спомня, че с радост би ви взел тутакси на работа, но няма начин защото вие сте били принудени да заминете за другаде... Един беше писал “Ох аз ако можех, бих уволнил една друга личност само и само да си върна обратно това момче”.
Отговор (на въпроса бихте ли го взел отново) от типа: “Не бих казал, той се разви в друга област оттогава” звучи много зле. Възможните тълкувания са – не бих, ама не искам да го кажа директно, или “абе въобще не ми дреме много за тоя”. Ако го харесваше, дори и да е отишъл в друга област нямаше да тресне такова хладно изказване.
Изводът е – подбирайте си внимателно референтите и ако може им дайте малко специфични инструкции.

Предварителната подготовка:

Лошо впечатление прави когато си личи че кандидатът си е копи-пейстнал ковър летъра от някъде другаде. Примерно позицията е обявена за lab-instructor, а в писмото пише – Бих желал да кандидатствам за обявената от вас позиция за teaching-assistant. Ако пращате по елетронен път документите си, проверете двойно и тройно за такива грешки преди да натиснете бутона за пращане.

Ако пращате документ в Уърд формат, преди това проверете какво пише във file->properties на този документ. Може да има неща които не желаете да се виждат от други хора - примерно че е писан 100 часа, че е писан не от вас, а примерно от съпруга/та ви и т.н.

Мислех, че е излишно да се споменава, че всяко резюме се пригажда така, че максимално да изтъква точно тези ви качества и опит който се изисква за тази позиция. Спомних си обаче, че все още има хора които явно пращат едно и също резюме навсякъде. При наличната сериозна конкуренция, за която ще стане дума по-нататък, такова безхаберие не може да ви доведе успех.

В щатите (и ако имате приятели там, вероятно ще потвърдят) е популярно поверие, че дори и да не си с точно тази специалност която търсят, ако от резюмето си личи, че си умен човек с разнообразни способности и т.н. може да те вземат защото “умното си е умно, ще се оправи”. Примерно Ph.D. по биология, кандидатства за работа с някаква машина за анализи в болница подобна на която е пипвал веднъж дваж в кариерата си. Или – химик – ходил по други страни, по видни университети, правил изследвания на разтегливостта на полимери, има статии, много умен, знае компютри и т.н. Обаче кандидатства за изследователския отдел на завода за алуминий...

В Канада тази тактика като правило – НЕ работи. Иска се, какъвто пише – такъв. От което не следва, че задължително трябва да се откажете да пробвате, но е добре да се знае.

Да се върнем на СиВи-то. Направете го по възможност – една страница. По възможност – с по-едри букви (ариал 12 е добре, по-едър е от Таймс Ню Роман 12). Ако има стари хора в комисията ще им бъде приятно. Много дългите сивита, уморяват и от някое положение нататък човек е склонен да чете по диагонал. Това вероятно не важи ако кандидатствате в малка фирма където лично собственикът ще чете старателно всичко. Избягвайте дълги еднообразно изглеждащи пасажи. Структурирайте (с нови редове, удебелени шрифтове, номерация, “булети”). Ако вече имате подготвени препоръчители, цитирайте освен имената и позициите им и емайл адресите и телефоните им. Не прави добро впечатление ако трябва да ви подканват да дадете координатите.

Подгответе и второ СиВи - подробно, в детайли и си носете и двете на интервюто. Освен това при пращането на краткото СиВи питайте: имам и подробен вариант, иската ли да ви пратя и него? 90% отговорът ще е да, а и веднага прави добро впечатление за човек, който не оставя нещата на случайността.

И още нещо което уж всички го знаят, но май не съвсем – българите, като че ли сме склонни да започваме писмата си (ковър летъра) примерно така: Dear sir/madame, My name is Ivan Draganov. I work at…

Правилния начин е директно след съро-мадамосването да следва – I am writing you in response to the advertised position of… По-нататък в писмото ще стане ясно кой си и с какво се занимаваш.

Задължително си оттренирайте отговора на въпроса “Защо кандидатствате за тази позиция” както и производните му “Защо смятате че сте подходящ за тази позиция”. Задължително ще ви питат нещо такова, а вие ще извъртите отговора към предварително наученият.

Подгответе си смислени въпроси за накрая когато ви кажат “А искате ли вие да ни питате нещо”. Много добро впечатление прави ако кажете – да, имам тук 4-5 въпроса, след което да отворите тефтера. Може и да не са 4-5, но един е малко.

В никакъв случай не питайте за заплатата !!! Въпреки че това го пише навсякъде, имаше един кандидат който се изцепи с тоя въпрос. Всички от комисията се спогледаха повдигайки вежди. За заплата се пита когато ви се обадят след интервюто по телефон или емайл и кажат - Ние решихме да ви предложим тази позиция... По-рано – НЕ !

Добро впечатление правят въпроси които да засилят позициите ви по точка първа и трета (а индиректно и по втора). Например – “Ако се случи еди каква си ситуация какво очаквате да направя аз (ако съм на тази позиция) – решение-1 или решение-2.” Обърнете внимание на това, че споменавате две възможни решения а не просто питате какво да се прави.

Може да допълните “Позволено ли ми е да правя решение-2 или е по-добре да се придържам към решение-1”.

Други добри въпроси са “ Аз имам някои идеи относно оптимизация на еди-кое си, това допустимо ли е или имате правила които не бива да се променят ?” С голяма вероятност хората ще се възторгнат – “Ами да разбира се, това може да се промени”. А дори и да не може, ако въпросът ви е зададен без излишна нахаканост, не рискувате нищо, а показвате че сте ентусиаст и мислите за работата. Друг добър въпрос е “Бихте ли ми описали как протича един типичен работен ден на тази позиция”. Не че ви носи много точки, но е полезно за вас самия да попитате и “Кога очаквате да сте взели решение кой кандидат ще вземете ?”.

Не се отчайвайте и не си правете изводи от такива неща като например, че не са ви отговорили, че не са ви определили за интервю или че не са ви предложили работата, когато сте се представили идеално на интервюто. Имахме кандидат който се представи блестящо и много над очакванията (беше 5-6-ти в класацията по документи а мина на 2-ра позиция след интервюто). Този кандидат просто надмина себе си в най-хубавия смисъл на думата и единствената причина да не иде чак на първо място бе, че имаше много по-малко професионален опит от първия.

Мен продължава да ме нервира това нещо, но вероятно в Канада е редовна практика – неуспелите кандидати не получават никакъв хабер. На някои места предварително може да прочетете “Само избраните кандидати ще получат писмо/обаждане за интервю” На други места, не го пише, но точно така правят.

От собствен опит с кандидатствания бих посъветвал и следното – ако сте пратили емайл или хартиено писмо за което няма потвърждение, че е получено обадете се по телефона (преди крайния срок) и ги попитайте дали са получили документите ви.

Ето и малко полезни акъли които съм си запазил когато преди време съм търсил да чета. Ако човек тръгне да търси по нета, установява, че повечето ръководства са платени, но все пак някои казват това онова, колкото за зарибявка и ако се компилира от няколко източника може да се добие хубава представа.

Typical interview questions:

  • What are your long-range goals and objectives?
  • What are your short-range goals and objectives?
  • How do you plan to achieve your career goals?
  • What are the most important rewards you expect in your career?
  • Why did you choose the career for which you are preparing?
  • What are your strengths, weaknesses, and interests?
  • How do you think a friend or professor who knows you well would describe you?
  • Describe a situation in which you had to work with a difficult person (another student, co-worker, customer, supervisor, etc.). How did you handle the situation? Is there anything you would have done differently in hindsight?
  • What motivates you to put forth your greatest effort? Describe a situation in which you did so.
  • In what ways have your college experiences prepared you for a career?
  • How do you determine or evaluate success?
  • In what ways do you think you can make a contribution to our organization?
  • Describe a contribution you have made to a project on which you worked.
  • What qualities should a successful manager possess?
  • Was there an occasion when you disagreed with a supervisor's decision or company policy? Describe how you handled the situation.
  • What two or three accomplishments have given you the most satisfaction? Why?
  • Describe your most rewarding college experience.
  • What interests you about our product or service?
  • Why did you select your college or university?
  • What led you to choose your major or field of study?
  • What college subjects did you like best? Why?
  • What college subjects did you like least? Why?
  • If you could do so, how would you plan your academic studies differently?
  • Do you think your grades are a good indication of your academic achievement?
  • What have you learned from participation in extracurricular activities?
  • In what kind of work environment are you most comfortable?
  • How do you work under pressure?
  • Describe a situation in which you worked as part of a team. What role did you take on? What went well and what didn't?
  • In what part-time, co-op, or summer jobs have you been most interested? Why?
  • How would you describe the ideal job for you following graduation?
  • Why did you decide to seek a position with this organization?
  • What two or three things would be most important to you in your job?
  • What criteria are you using to evaluate the organization for which you hope to work?
  • Will you relocate? Does relocation bother you?
  • Are you willing to travel?
  • Are you willing to spend at least six months as a trainee?

What the interview is looking for:

  • Interviewer:

Tell me about yourself.

  • You:

Remember, this is a job interview, not a psychological or personal interview. The interviewer is interested in the information about you that relates to your qualifications for employment, such as education, work experiences and extracurricular activities.

  • Interviewer:

What do you expect to be doing five years from now? Ten years from now?

  • You:

The interviewer is looking for evidence of career goals and ambitions rather than minutely specific descriptions. The interviewer wants to see your thought process and the criteria that are important to you.

  • Interviewer:

Why should I hire you?

  • You:

Stress what you have to offer the employer, not how nice it would be to work there or what you want from the employer.

  • Interviewer:

What are your ideas about salary?

  • You:

Research salaries in your field before your interviews so that you know the current salary range for the type of position you are seeking.

  • Interviewer:

Why do you want to work for our company/organization?

  • You:

Not having an answer is a good way to get crossed off the candidate list, and is a common pet peeve of interviewers. Research the employer before your interview; attempt to find out about the organization's products, locations, clients, philosophy, goals, previous growth record and growth plans, how they value employees and customers, etc.

Interview DOs

  • Dress appropriately for the industry; err on the side of being conservative to show you take the interview seriously. Your personal grooming and cleanliness should be impeccable.
  • Know the exact time and location of your interview; know how long it takes to get there, park, find a rest room to freshen up, etc.
  • Arrive early; 10 minutes prior to the interview start time.
  • Treat other people you encounter with courtesy and respect. Their opinions of you might be solicited during hiring decisions.
  • Offer a firm handshake, make eye contact, and have a friendly expression when you are greeted by your interviewer.
  • Listen to be sure you understand your interviewer's name and the correct pronunciation.
  • Even when your interviewer gives you a first and last name, address your interviewer by title (Ms., Mr., Dr.) and last name, until invited to do otherwise.
  • Maintain good eye contact during the interview.
  • Sit still in your seat; avoid fidgeting and slouching.
  • Respond to questions and back up your statements about yourself with specific examples whenever possible.
  • Ask for clarification if you don't understand a question.
  • Be thorough in your responses, while being concise in your wording.
  • Be honest and be yourself. Dishonesty gets discovered and is grounds for withdrawing job offers and for firing. You want a good match between yourself and your employer. If you get hired by acting like someone other than yourself, you and your employer will both be unhappy.
  • Treat the interview seriously and as though you are truly interested in the employer and the opportunity presented.
  • Exhibit a positive attitude. The interviewer is evaluating you as a potential co-worker. Behave like someone you would want to work with.
  • Have intelligent questions prepared to ask the interviewer. Having done your research about the employer in advance, ask questions which you did not find answered in your research.
  • Evaluate the interviewer and the organization s/he represents. An interview is a two-way street. Conduct yourself cordially and respectfully, while thinking critically about the way you are treated and the values and priorities of the organization.
  • Do expect to be treated appropriately. If you believe you were treated inappropriately or asked questions that were inappropriate or made you uncomfortable, discuss this with a Career Services advisor or the director.
  • Make sure you understand the employer's next step in the hiring process; know when and from whom you should expect to hear next. Know what action you are expected to take next, if any.
  • When the interviewer concludes the interview, offer a firm handshake and make eye contact. Depart gracefully.
  • After the interview, make notes right away so you don't forget critical details.
  • Write a thank-you letter to your interviewer promptly.

Interview DON'Ts

  • Don't make excuses. Take responsibility for your decisions and your actions.
  • Don't make negative comments about previous employers or professors (or others).
  • Don't falsify application materials or answers to interview questions.
  • Don't treat the interview casually, as if you are just shopping around or doing the interview for practice. This is an insult to the interviewer and to the organization.
  • Don't give the impression that you are only interested in an organization because of its geographic location.
  • Don't give the impression you are only interested in salary; don't ask about salary and benefits issues until the subject is brought up by your interviewer.
  • Don't act as though you would take any job or are desperate for employment.
  • Don't make the interviewer guess what type of work you are interested in; it is not the interviewer's job to act as a career advisor to you.
  • Don't be unprepared for typical interview questions. You may not be asked all of them in every interview, but being unprepared looks foolish.
  • A job search can be hard work and involve frustrations; don't exhibit frustrations or a negative attitude in an interview.
  • Don't go to extremes with your posture; don't slouch, and don't sit rigidly on the edge of your chair.
  • Don't assume that a female interviewer is "Mrs." or "Miss." Address her as "Ms." unless told otherwise. Her marital status is irrelevant to the purpose of the interview.
  • Don't chew gum or smell like smoke.
  • Don't allow your cell phone to sound during the interview. (If it does, apologize quickly and ignore it.) Don't take a cell phone call.
  • Don't take your parents, your pet (an assistance animal is not a pet in this circumstance), spouse, fiance, friends or enemies to an interview. If you are not grown up and independent enough to attend an interview alone, you're insufficiently grown up and independent for a job. (They can certainly visit your new city, at their own expense, but cannot attend your interview.)

The 10 Commandments Of Salary Negotiations

By WALTER S. KELLER
While exploring new career options, I asked two neighbors who had made recent job changes what percentage pay increase they received. I was surprised when one told me 39%. When the second said his new salary was 46% higher, I realized that increases in job changing weren't limited to the 5% to 10% usually given for internal promotions and cost-of-living raises. My neighbors did me a great favor. They opened my eyes to the truth in this statement: You can negotiate anything. Here are my 10 commandments for negotiating a new salary.

  1. Research your profession's salary range. Check with recruiters in your field (even if you don't pursue their leads), competitors, the U.S. Department of Labor's Occupational Outlook Handbook, the Internet, your local chamber of commerce and trade publications.
  2. Select a target salary or total pay. You may not get the amount you want, but having a specific objective can help you get close.
  3. Don't initiate salary discussions. Wait for the interviewer to bring the subject up, even if it's postponed to a second interview.
  4. When asked for your salary requirements, say that they're "negotiable." Do the same on applications by writing "negotiable" in any box asking about salary details. If the form asks you to provide current salary, write, "to be covered during interview." This isn't being evasive, because without knowing details about benefits, how could you select a salary figure?
  5. When asked for your salary requirements, reply by asking the interviewer to share the position's salary range. If your request isn't granted, excuse yourself politely and leave. (Would you want to work for a firm that won't respond to this legitimate request?)
  6. Discuss benefits separately from salary. Your list of benefits can include insurance, tuition reimbursement, relocation payments, stock options, bonuses and outplacement upon termination.
  7. Analyze all benefit packages with a family member or friend, or with an insurance, investment or bank professional. They'll provide you with an invaluable second opinion and may look at the offer more objectively.
  8. Consider the cost of living if you're moving to a new area, and if it's higher, suggest that you be paid a differential.
  9. In discussing why you deserve a substantial increase, use examples of your accomplishments that prove your value, not merely your experience. Comparisons to your current salary are irrelevant and should be avoided; you're talking about the benefits you'll bring, not your past salary, which you may have had no control over.
  10. Always assume a firm's first offer is negotiable and never accept an offer at the interview. Express your strong interest, but state you always discuss decisions of this magnitude with advisers whose judgment you have relied upon for years. Tell your interviewer when you'll contact him or her with your decision.

By following these commandments, you'll increase your chances of receiving a pay increase well into the double-digits.

  • Could you explain your organizational structure?
  • Who will review my performance? How often?
  • Can you describe an ideal employee?

Typical interview format

Differences Because each interviewer is different, there are many types of interviews. Some interviewers are skilled at interviewing; others are not. Some are talkative; others let you do most of the talking. Most interviews, however, will range from open-ended, in which the interviewer asks questions and lets you do most of the talking, to the highly structured, in which the interviewer asks many specific questions following a planned format. Many interviews will fall between these extremes; you should be prepared for any style. The following are four basic stages that can occur in a typical interview:

Typical stages of the interview

  1. Introductory stage
    The interviewer will establish rapport and create a relaxed, though businesslike, atmosphere. This is where the interviewer gets the very important first impression of you.
  2. Review of your background and interests
    This usually takes the form of "what," "why," "where," and "when" types of questions. Focus on what you are like, and what you have accomplished, your academic and work background, and your goals. One of the interviewer's objectives is to see if your qualifications match your declared work interests. Give concise but thorough responses to questions.
  3. Matching begins
    Assuming you have the necessary qualifications, the interviewer will begin the process of determining whether the employer's job opening(s) match your interests and qualifications. If there seems to be a match, the interviewer will probably explain job details to see how interested you are in the position.
  4. Conclusion
    In this stage, the interviewer should explain what the next steps are in the hiring process. Be sure you understand them. Promptly provide any additional information requested. There should be ample opportunity for you at this point to ask any questions you have.
  • Behavioral interviewing is a technique used by employers in which the questions asked assist the employer in making predictions about a potential employee's future success based on actual past behaviors, instead of based on responses to hypothetical questions.
  • In behavior-based interviews, you are asked to give specific examples of when you demonstrated particular behaviors or skills.
  • General answers about behavior are not what the employer is looking for. You must describe in detail a particular event, project, or experience and you dealt with the situation, and what the outcome was.
  • Examples of behavioral interview questions:
    • Describe a time when you were faced with problems or stresses at work that tested your coping skills. What did you do?
    • Give an example of a time when you had to be relatively quick in coming to a decision.
    • Give me an example of an important goal you had to set and tell me about your progress in reaching that goal.
    • Describe the most creative work-related project you have completed.
    • Give me an example of a problem you faced on the job, and tell me how you solved it..
    • Give me an example of when you had to show good leadership. Responding well to these types of questions:
    • The "S.T.A.R." technique is a good approach: Describe the Situation you were in or the Task you needed to accomplish; describe the Action you took, and the Results.
    • Be specific, not general or vague.
    • Don't describe how you would behave. Describe how you did actually behave. If you later decided you should have behaved differently, explain this. The employer will see that you learned something from experience.