Личен опит: Монреал и Квебек-град

(2005) Най-после и аз успях да се добера до La belle province и даже да се уверя, че le Quebec си е наистина готина провинция, въпреки че говорят предимно френски. Успях да видя и Montréal и ville de Québec , макар и за кратко и още сам под влиянието на чудесните емоции от моето пътешествие, което беше главно с чадър в ръка, но за сметка на това беше като по ноти,защото успях да срещна супер хора и да си изпълня туристическата програма да кажем 90 %, и то пеша. Плановете за по-масова обиколка се провалиха, затова хванах един автобус и в 13 h вчера се озовах в Montréal . Веднага си купих билет за Quebec city, да си вържа гащите за вечерта, а междувременно реших да видя толкова ли е гаден и грозен тоя град, колкото разправят някои хора. Аз не че много се връзвам на подобна пропаганда де. Излизам аз пред автогарата и гледам вали дъжд, а аз нямам чадър и почвам да правя планове, откъде да мина да не се намокря много до Стария град и като взех предвид франкофонското мнозинство в провинцията заговорих първата квебекарка, която видях до мен с дълбокомисленото изречение: “Il pleut, еh?” Тя пак за мое удоволствие се оказа квебекарче-англофонче и най-любезно ми обясни на чист английски, че не бивало да се мокря, ами да съм си купил един чадър от близкия магазин, където били евтини. Е, щом казва, отидох и си взех един само за 6 долара. Абе дъждът вали, ама може ли някакъв дъжд да охлади моят ентусиазъм да видя Montréal ? И като тръгнах с кракомобила направо си преизпълних програмата в Стария град. Самият Стар град, изглежда много живописно, със стръмни калдъръмени улички, малки магазинчета за сувенири, стари къщи и музеи и разкошни католически катедрали. Хвърлих един поглед на Vieux-Port, ама в това дъждовно време много не се впечатлих, защото като вали дъжд, вода много не ми се гледа, че ако ще и да е на старото пристанище в Montréal . Затова се насочих към Marché Bonsecours, сградата на който е приятна на външен вид, а вътре макар и да няма кой знае какво за пазаруване на втория етаж имаше една изложба на съвременна фотография на някакъв черноглед ирландец, който е снимал главно минни полета, но за без пари толкова. Точно до тая сграда се оказа Chapelle-Notre-Dame-de-Bonsecours , която освен с чудесния интериор ме изненада и с хубава класическа музика от Бах в изпълнение на някакъв мини оркестър, който репетираше. Насладих се за няколко минути на атмосферата и се насочих към следващите ми обекти, като чат-пaт влизах в някой друг магазин за сувенири и даже си купих една значка с кралска лилия, която сложих до тази с канадското знаме и се превърнах почти в коледна елха. Нямах време да вляза за съжаление, но бях впечатлен от външния вид на Musée Marguerite-Bourgeoys , както и Chateau Ramezay , където видях за мой най-голям кеф актьори, които се правеха на френски войници от 18 век! Видях още няколко красиви сгради, които още повече ме въодушевиха и се насочих с бясна скорост към Basilique Notre Dame de Montréal! Бях очаквал, че ще е красива, но бляскавият олтар с невероятно красиви и добре изпипани орнаменти надмина очакванията ми. Но, имаше прекалено много туристи, които се размотаваха като на пазар и весело щракаха с фотоапарати наляво-надясно, затова след няколко минути излязох и тръгнах по посока център. По пътя, обаче за мое удоволствие попаднах на друга пищна църква- St. Patrick Basilica. Веднага влязох и там нямаше как да не се задържа повече време. Църквата се оказа на англофонската общност и имаше само двама души вътре, които говореха на английски, език- музика за моите уши , а освен това липсата на мотаещи се туристи ми помогна да се потопя в обстановката, да усетя атмосферата на базиликата и да се насладя на просторната сграда, и чудесният интериор. Не знам защо тая църква не е на моята листа, но така е по-добре, щото явно и другите туристи не я знаят и не ми се размотаваха из краката. После влязох и в още една църква Maрия-Кралица на Света, май се казваше, но тя е с доста постен интериор, така че не ми привлече особено вниманието. И така докато се усетя се озовах на Square Dorchester и Place du Canada, където освен готини градинки и паметници има и туристическа информация. Аз се възползвах, взех малко брошури, за да разбера, че съм минал покрай Семинарията и Place d'Armes без да знам, че са те. Там се скивах с една варненска монтреалка, която най-любезно ми показа част от района на McGill , който се оказа много готин, с прекрасни цветни градини и пищна архитектура, а после видях и малка част от подземния град, както и Mont Royal от разстояние. За съжаление, не можах да ида до Mont Royal и до l'Oratoire St-Joseph , както и до ботаническата градина, но c’est la vie, за пеша и това не е малко, а и освен това нали трябва да оставя нещо и за друг път Но, стига съм се оправдавал. Междувременно се уверих, благодарение на Сара от форума, my gid, че Montréal е супер град, тя ми показа и други интересни места като Place des Arts, където кипи културен живот- театри, симфонични концерти и т.н. Докато се усетя, обаче, стана 6:30 и затова тръгнах към автогарата, за да стигна Quebec City в по-приличен час. Като се качих в автобуса , чудесните ми впечатления от Montréal се допълниха от светещите магистрали и сгради след залеза на слънцето, които бяха превърнали града в красива паяжина от светлини. Наслаждавах се на тая гледка с увеличаващ се ентусиазъм докато града не се скри зад автобуса, когато не ми остана нищо друго освен да убия времето с една-две глави от книга. В 22 се добрах и до Quebec City, където ме чакаха вече на автогарата моите супер гостоприемни приятели Мария и Костадин и използвам случай да кажа още веднъж “uno grande Grazie” !!! Днес разбира се, се заех да опозная Quebec City, като реших да почна от забележителностите като човешки ресурси в града, тоест, от Анито и Тошко. Да идете в Quebec City и да не скивате Анито и Тошко, най-активните във форума от града, е все едно да идете в Рим и да не видите Папата. С Анито се запознахме, както и с нейния съпруг, даже една мини разходка си направихме заедно, в която се включиха и моите домакини, които са също забележителност на града. Супер готино впечатление ми направиха тея хора с техния начин на мислене. Може да имат проблеми, ама не хленчат и не се оплакват от Canada и съм сигурен, че един ден ще бъдат истински щастливци. Но, стига лирични отклонения. То се видя, че с Тошко няма да се скиваме, щото изчезнал някъде и затова се заех с по-подробно опознаване на града. Разбира се тук също си имах гид, тоя път румънец, моят добър авер Mугурел. Quebec City има невероятна атмосфера. Градът се дели на долен и горен град, но тъй като забележителностите са основно в горния град, аз естествено се размотавах там. За мое голямо удоволствие видях и канадски знамена да се веят в la Capitale nationale, макар че най-многобройни и най-високо бяха квебекските флагове. Chateau Frontenac се издига величествено до брега на реката St Laurent, а до него има туристически офис, където може да си вземете безплатни карти и разни брошури за града. Но, забравете за шибаните брошури, просто тръгнете из живописните калдъръмени улички, които се извиват между чудни къщи и висящи саксии с цветя, окачени по тях. Пред така наречената Национална асамблея, разбирайте провинциален парламент-има фонтан с красиви градини и паметници на много известни личности от канадската колониална история, свързани най-вече с Нова Франция, а и самата сграда е доста красива. От там като се спуснете по уличките просто можете да усетите духът и историята на Нова Франция и да се почувствате щастливи, че тоя град е част от канадското културно наследство. Укрепленията са реставрирани и влизате през някоя от портите в по-вътрешната част на града, а оттам ако се повърви малко се стига и до La Citadelle и The plains of Abraham, мястото, на което се е развила цялата англо-френска битка през 1759. Да се разходиш там и да видиш всичката зеленина наоколо и прекрасната река St Laurent , която чудно красиво опасва града, както и чувството, че вървиш на място, където много често се е предрешавала съдбата на Канада, просто няма как да не накара всеки, който обича Канада да не си поеме дълбоко въздух и с щастливо пламъче в очите да не си помисли радостно: I am Canadian and I am happy to be here! Влязох разбира се и в местната Notrе Damе, която се оказа не само прекрасна катедрала, но и място където може да се чуе доста класно изпълнение на орган. Тази величествена католическа мелодия, съчетана с впечатляващия интериор на катедралата ме накара за кой ли път да вървя като по въздушни възглавници и да обиколя Стария град дори и с чадър още веднъж преди да си тръгна. Ей така, просто да се докосна още веднъж до духа на този чуден град! Със широко отворени очи се насладих още веднъж на прекрасната гледка и се спуснахме с моя авер и gid към гарата, която се оказа във форма на дворец, което тотално ме накара да избухна във възторг. E, вече съм у нас в Отава, но много от гледките, които видях от Montréal i Quebec City са ми още пред очите, a други са и в моя фотоапарат. Не знам дали скоро пак ще мога да посетя тея места, но със сигурност, спомените от видяното доста време ще ме въодушевяват и ще ме карат да се чувствам горд и щастлив, че съм в Canada! На всички bonne chance и се надявам да се уверите с очите си какви прекрасни градове са Montréal и ville de Québec .