Медицински изследвания от 2003 г.

От BGCanada Wiki
Версия от 15:51, 6 януари 2014 на Demococcus (беседа | приноси)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към навигацията Направо към търсенето

За преминаването на медицинските прегледи се е изписало доста досега. Особено ценен "постинг" по въпроса беше пуснал elessar преди няколко месеца, но все пак, и ние решихме да напишем нещо по този въпрос, описвайки собствения си опит.

И така, документи в Букурещ бяхме подали на 26-ти февруари 2003. Заведено ни е досие там на 5-ти май 2003. На 19-ти май 2003 е изпратено писмо с формулярите за прегледите, което ние получихме на 23-ти май 2003.

Преди 23-ти май не сме получавали никакви други писма от Букурещ с "баркодове" (номер на досието) или нещо подобно. Беше се върнала само разписката за изпратените от нас документи, но без подпис и дата, само с отметка ("чавка") на мястото за подпис на получателя.

В получения плик имаше: 1. По един формуляр (на английски език) за медицински преглед за всеки от нас със залепена на него снимка на лицето, което трябва да бъде прегледано (това са снимките, които се изпращат в Букурещ след интервюто). Към формуляра на водещия кандидат бяха прикачени с телбод по 2 допълнителни снимки за всеки от нас. (Ако не са прикачени снимки към вашите формуляри, трябва като отидете на прегледите да носите допълнително по две такива!) 2. Инструкция (на френски език) за това какво трябва да направите за да минете прегледите, къде да се обадите за да си запазите час за тях, какви документи да носите със себе си в деня на прегледите, какво следва в процедурата оттук-нататък. 3. Едно писмо до водещия кандидат, с обяснения за заведеното ни досие, към което са прикрепени с телбод бележката от нашата банка за платените такси до момента, както и разписка за получаването им от имиграционните служби. На това писмо също така има залепен "баркод" (номер на заведеното ни досие), върху който с химикал е записано името на водещия кандидат. Допълнителни лепенки с номера на досието ни не получихме, макар че пишеше, че изпращали такива, които да лепим върху кореспонденцията си с имиграционните оттук-нататък.

Веднага позвънихме в МОМ (адрес и телефон са дадени в инструкциите) за да запазим час за прегледите. Оттам ни взеха телефона и след няколкоминутна проверка се обадиха за да потвърдят, че ни е записан желания час в уречения ден. (Като си записвате часове за прегледите, гледайте да са най-добре към 11-12 часа, защото прегледите продължават около час, а след това се ходи на рентген в ИСУЛ, който обаче работи след 13 часа, та ако запишете по-ранни часове за прегледи - ще ви се наложи след това да се мотаете или да висите в ИСУЛ доста време докато стане време за рентгеновите снимки!)

Ние записахме час за прегледи в 11 часа. Към 10:15 същия ден отидохме в МОМ (на Попа се намира, много е лесно за откриване, входа е точно до сградата на Булгартабак на ъгъла) и там платихме таксите за прегледите, дадоха ни разписки за парите, карта на местонахождението на Поликлиника Вита, писаха нещо там на някакви картончета за прегледите, които разписахме, дадоха ни и визитка на МОМ с телефони, на които после можем да проверим (след месец-два) дали са ни ОК медицинските или трябва да правим допълнителни изследвания.

Към 10:45 бяхме вече във Вита. На първия етаж ни записаха, дадоха ни формуляри, на които да запишем имената си, датата и да залепим допълнителните снимки и прегледите започнаха.

Първо се слиза в "мазето", в клиничната лаборатория. В тоалетната до нея се дава урина (чашките са сложени в тоалетната в "контейнерче" на стената). Погрижете се предния ден и сутринта да сте изпили огромни количества вода и да сте ходили "по малка нужда" многократно за да е бистра урината! Нашата беше почти като "минерална вода" след многото чайчета без захар и "тубите" с вода, които бяхме погълнали. Все пак да повторим и че първо се "пишка" извън чашката и после в нея за да е още по-добър резултата. Колкото по-малко застояла урина дадете, толкова по-добре. Хайде стига с "пикливите" теми ;-)

Носите чашките си в лабораторията. Там сядате и ви взимат кръв от вената. Това е всичко по отношение на лабораторните изследвания.

После се качвате на третия етаж. Там трябва да минете през "Уши, нос, гърло" и Очен кабинет (реда няма значение, който кабинет е свободен първи).

Ние минахме първо очни прегледи. Слагат се едни "джаджи" като очила (не знаем как се наричат, sorry) и ви карат да четете това, което ви "прожектират" на стената срещу вас. (Не знаем как става номера, ако носите очила или лещи, защото ние и двамата не носим.) После ви отварят една книжка и ви проверяват за далтонизъм с едни картинки с "кръгчета" в различен цвят, на които трябва да различите разни числа, които изпъкват в различен цвят на общия фон.

!!! Внимание! Лекарят ви казва: "Прочетете цифрите!" и вие трябва да четете всичко, каквото виждате. Ние, като бивши възпитаници на математическа гимназия се "популихме" малко при изпълнението на тази "команда", защото очаквахме наистина да видим цифри (от 0 до 9), като ни се каже да гледаме за цифри, а то всъщност от нас се искало да четем каквито числа виждаме, включително и двуцифрените. За малко да ни изкарат "недоскиф" или "далтонисти", защото на подканата да разпознаем "цифрите" на теста за далтонисти, при вида на "числото" 45 например, моя милост погледна глупаво и се завторачи да разпознае единствена цифра, някъде на фона на това "число", а лекарят (всъщност беше жена, но това няма значение) явно при такава реакция си помисли, че не виждам добре. Както и да е. Само да ви предупредим, че да не се объркате и вие ;-)

С това очният преглед приключва.

Отидохме при "Уши, нос, гърло". Гледаха ни в носовете, в гърлата и в ушите и толкова.

(Всички доктори си записват нещо в компютрите, не ви пишат по изследванията и не ви дават документи. Всичко там е вързано в мрежа и резултатите ви пристигат автоматично при доктора, който пише заключенията.)

След това отивате на втория етаж при "вътрешния лекар" (интернист). Там сядате и първо отговаряте на въпроси, отговорите на които лекарят записва върху бланките, които носите (дадени ви в офисчето на първия етаж при регистрацията във Вита). Въпросите са горе-долу такива: имате ли операции?, получавате ли припадъци, световъртежи, …?, изпадате ли в депресивни състояния?, консумирате ли алкохол?, пушите ли?, (за жените) бременни ли сте?, карали ли сте някакви тежки заболявания?, къде сте живели през последните 5 години?, с какво сте се занимавали през последните 5 години?, вземали ли сте наркотици?, боледували ли сте или имали ли сте контакт с болни от туберкулоза хора?, били ли сте регистрирани като серопозитивни?, боледували ли сте от хепатит?, … (Горе-долу е това.)

За жените тук се представя и цитонамазка. Ако можете, извадете си предварително такава по линията на здравната каса, че да ви излезе по-евтино (става за 7 дена средно). Ако не сте си правили скоро такава ще ви направят на място в АГ-кабинета (срещу 25 лева!). По-добре обаче да идете на гинеколог предварително, да оправите всички проблеми (ако има такива) и да пуснете предварително такова изследване, че да не ви изненадат във Вита с някой неприемлив резултат, защото дори наличието на бактерии влияе на резултата от цито-то. Той е цифра от 1 до 5. Желателно е при вас да е 1 или максимум 2, защото 3 и 4 са вече в рискова група, а 5 означава, че имате тумурно образувание…

После ви събличат голи до кръста. Слушат ви със слушалка как дишате, разголвате корема и ви натискат тук-там и гледат за операции. После ви мерят кръвното.

С това прегледа приключва и разписвате попълнените формуляри.

После отивате в ИСУЛ където ви правят рентгеновите снимки. На втория етаж е, питате за доктор Бучков и ви слагат на едни столчета да го изчакате след като обясните, че идвате от Вита. Когато ви дойде редът, докторът или сестрата ви викат, пак ви събличат до кръста и се започва голямо снимане. Апаратът им е ужасно стар, тук-там с лейкопласт са залепени да не падат чаркове от него. Когато ви нагласят в невъзможната поза и ви кажат да не мърдате, той така започва да се тресе, че при цялото ви старание да не мръднете - почти гарантирано се налага да повтаряте снимките, защото нещо се е разместило. Не се плашете, ще ви снимат по всяка вероятност няколко пъти, но то не е защото са ви лоши снимките, а защото е лош апарата. При нас той дори се счупи, за щастие преди да направят 4-тата!!! снимка, която искаха да пуснат на Боби.

После докторът казва, че според него снимките ви са добри (дай Боже!) и ви ги дава в един плик да ги носите обратно във Вита.

Връщате се във Вита при интерниста. Той гледа снимките и ако ги хареса казва, че "според него няма да имате проблеми", след което в компютъра проверява и останалите резултати от прегледите ви. Отмята във формуляра, който сте получили по пощата, едно от възможните квадратчета: "А" - нямате видими проблеми, "В" - има съмнения или дребни проблеми, "С" - имате сериозни проблеми, и т.н. (Нещо такова беше, цитираме по памет.) Естествено, желателно е да отметне "А". После запечатва всичките документи и снимките в голям плик, който отива по служебен път в МОМ, а оттам и при имиграционните.

Прегледите ви са приключили.

Слизате на първия етаж (във Вита) и доплащате по 15 лева за всяка допълнително направена ви рентгенова снимка. Взимате си разписките и си тръгвате.

При нас окончателното приключване с всичко беше към 14 часа (при старт в 11).

След това започвате да чакате и чакате. След месец започвате да проверявате в МОМ по телефона дали имате ОК на медицинските си от имиграционните в Букурещ. Оттам ще ви кажат, ако има необходимост да правите допълнителни прегледи. Когато в Букурещ одобрят медицинските ви, те ще ги изпратят във Виена. От МОМ ще научите датата, на която са изпратени. Около 2 месеца след тази дата би трябвало вече да са разгледани и от виенските доктори и да имате окончателен резултат. Ако е възникнал проблем - от МОМ ще се свържат с вас за да ви съобщят. Ако не - можете да очаквате писмото си да изпратите паспортите за визи… в какви срокове ще пристигне то обаче не може да се конкретизира (в различните случаи сроковете варират много - от 2 месеца до почти година). Но като изтекат 2-та месеца - не е лошо да позвъните в МОМ за всеки случай да проверите дали всичко е наред. След това пък, ако желаете можете да "подсещате" в Букурещ за себе си като периодично ги питате какво става с документите ви. Преминали този етап споделят, че това помагало да ускорите получаването на визите (снижава вероятността да ви "забравят" документите в някой шкаф, а вие да си чакате ли чакате...).