История на Канада
История на Канада с концентрация върху Квебек
В началото бе словото пише в Библията, но в Canada в началото били индианците и ескимосите, които си падали по лова и като се увлекли в преследване на мамути и хоп от Сибир се озовали в Северна America в периода 30 000-10 000 години пр. хр. Беринговият проток изобщо не им пречел, защото още го нямало, а естествен земен мост свързвал Сибир с Alaska. Проблемът е, че тия племена, които се разселвали все по на юг и 9 000 години пр. хр. вече били близо до днешен Гуелф, Онтарио на река Ермоса, никак не обичали да си губят времето с писмености разни и затова малко се знае за тях. Макар че те сигурно не са си правили труда да съхраняват събития, защото нищо интересно не се случвало, нямало е динамика. Накратко: лятото манджа бол, танци, купони, дивечът се върти на чеверме на лагерния огън, чат пат войни със съседни племена за разнообразие и подържане на добра форма, а зимата - глад и студ. Но, който оцелее пак го чакало густо и мамбо напролет. За сметка на това в British Columbia, където климатът е мек по крайбрежието, а съомгата с лопата да я ринеш, поради изобилното количество храна цяла година, местните племена-Тлингит, Салиш и др. създали завидна култура и церемонии. Техните огромни, богато инкрустирани тотемни стълбове (totem poles) и сега красят много канадски музеи и паркове.
Първите европейци са посетили Canada още през 10 и началото на 11 век. Това били исландските викинги. 992 например Ерик Червения, който съвсем не бил с леви политически убеждения, но слава богу, че комунистите не са идвали на власт в Canada, защото щяха да го обявят сигурно за основател на партията и първият канадски комунист, та Ерик стигнал и посетил Нюфаундленд. В северен Нюфаундленд в L'Anse aux Meadows са открити останки от викингско селище през 1960 от норвежкия ентусиаст Хелге Ингщад. Викингите не са се изложили и са оставили няколко саги за тези посещения, които самият Колумб е ползвал за да се вдхънови да търси Индия. Но, Amerigo Vespucci, кръстникът на America доказал, че Колумб никаква Индия не е стигнал, ами само обърква хората, та и сега да се чудим Indian, индианец ли е или индиец. И като почнат едни уточнения, от America, от Азия, с точка, с перо... Но, даже и суровите викинги не устискали повече от няколко месеца на върлия канадски климат и изоставили селищата там, заради бруталния климат и враждебността на местните индианци, които те наричали "skraelings", т.е. нещастници или отрепки.
Апропо, тия индинаци, от които за съжаление са останали само спомени, са най-вероятно от племето Беотхук, което е населявало целият остров Нюфаундленд, боядисвали си телата с ярка червена боя и така са вдъхновили англичаните да викат на индианците червенокожи.
Викингите имали добра стратегия за привличане на имигранти, само че недостатъчно добра явно, защото се оказало, че никoй не им вярвал. Стратегията била да слагаме хубави имена на отвратителни места за живеене. Забалежете - Гренландия означава Зелена земя, а то там освен мъхове и лишеи, друго има ли?! Другото интересно име е Винланд, за локацията му още се спори, дали Нова Скотия или Нюфаундленд, но няма значение. Винланадия, елате в страната на виното, голяма реклама. А аз си мислех, че сухият режим са го въвели много по-късно в Скандинавия, за да лъжат скандинавците с такива реклами.
Пет века след викингите се появили разни европейски рибари през 15 век, особено баски, заради изобилното количество риба около Нюфаундленд. Но тях ги интересувала главно рибата, а не откриването и описването на нови земи. Рибари хора от риба се вълнуват, нищо необичайно. На 24 юни, обаче, 1497 се появил Giovanni Caboto или на английски John Cabot, италианец под британски флаг, който стигнал с кораба Matthew най-вероятно до Cape Breton Island, Нова Скотия и забил там английския флаг от името на Henry VII. Англофоните тук го смятат за откривател на Canada, даже 1997 се прави юбилей по случай 500-годишни от откриването на Canada. Е, квебекчаните не са на същото мнение. Giovanni da Verrazano, друг италианец, само че под френски флаг, направи ледна обиколка на източното крайбрежие на Северна Америка, обявил го за френско владение и се прибрал в Европа. През 1534 към бреговете на Canada се отправил Jacques Cartier. Всички кебекари го смятат него за откривател на Canada, така че внимавайте на интервютата. Той стигнал само устието на река Сейнт Лорънс/St. Lawrenсе/Сен Лоран и се върнал във Франция. Очевидно му харесало, защото на следващата година се върнал пак и ако не отркивател, то със сигурност станал кръстник на Canada. Продължил тоя път по-навтре по сент Лоран и се оказал првият европеец открил и плавал по тая величествена река. Видял и посетил две индиански селища Хочелага (на мястото на дн. Монтреал) и Стадакона (до дн. Quebec City). Той презимувал с екипажа си при местните Сен Лоран Ирокези (Iroquois) в Хочелага, които мистериозно изчезнали и през 17 век, когато дошли пак французите, ги нямало. Интересното е как едно погрешно тълкуване на дума довело до издигането на думата canada в много по-висок от првоначалния й ранг. Когато слязъл на брега през 1535 Картие и екипажът му били посрещнати от любопитни местни индианци ирокези. Искали да му кажат хората, ела с нас в селото и със значи му сочели-canada, canada. Това била тяхната дума за село, или даже по-вероятно “каната”. Неслучайно има и такова предградие в Оттава-Каната. Това много ми напомня за случката с капитан Кук, който като отишъл в Australia и видял кенгуру, попитал любопитно един абориген, какво е това животно и как се казва. Кенгуру, отговорил шашнато въпросният абориген. Това бил аборигенски лаф за "не разбирам," а нашият човек си помислил, че животното така се казва. Недоразумения, колкото искате в историята.
След кратка консултация с всезнайковците в екипажа, Картие решил, че това е името на страната и красивата дума Canada станала име на цяла нова страна! Картие си заплюл тези земи за колония и през 1541 се врнал за трети и последен път, за да основе колония с няколо ентусиасти. Но, уви, дори на Картие му дошло малко нанагорнище - глад, болести, смърт и 1543г. кръгом всички обратно към Франция. Иначе колонията му била близо до днешен Quebec city и се казвала Charlesbourg-Royal. След като се върнал във Франция почти цял век рибарите най-вече се интересували от Canada, или по-скоро от рибата.
През 1603 г, най-после в Canada се озовава един много по-упорит човек, моята любима фигура от канадската история, абосолютният, ненадминатият, с Canada под номер едно в срцето, самият Самуел де Шамплейн!!! Ако, Кабот (Кабо/Cabot) е отркивател на Canada, за сметка на викингите, които явно са имали сливи в устата до 20 век да обявят в публичното пространство на разбираем език къде и кога са ходили, а Картие-кръстникът, то Шамплейн е бащата на Canada! Той е известен като бащата на Нова Франция (Nouvelle France), както официално е наречена колонията. Той се пробвал първо със Sieur de Monts да създаде колония в днешна Нова Скотия, известна сред франкофоните като Акадия, или по-точно Акади (Acadie), затова и днес, франкофоните в New Brunswick се наричат Акадиенс. През 1604 те кръстили селището Порт Роял, което се смята за първото успешно европейско селище в Canada, но търговията с кожи не вървяла нещо, а и англичаните били наблизо и правели мизерии, затова Шамплайн се отправил към река St. Lawrence и си избрал стратегическо място за ново селище през 1608 година, което нарекъл Quebec, използвайки думата на племето Algonquin – “Кебек”, която означава: "място, където реката се стеснява." Ако го кажете на интервюто какво означава Quebec, направо ще ги разбиете. Аз като говоря с канадци и като им разправям кое име какво означава, те само ми wow-кат, все едно сам казал нещо кой знае колко чудно, дето не го пише в хиляди книги по канадска история. През 1614, Порт Роял е изоставен и усилията за търговия с кожи се концентрират върху Quebec, който е пръвият укрепен град в Северна America на север от Мексико, а Самуел де Чамплайн е првият губернатор на Нова Франция. Католически мисионери почнали да идват още 1615 година, да зарибяват местните индиански племена, първо Algonquin и Montagnais, а после и les Hurons. 1629 англичаните се уплашили каква готина колония са почнали французите и окупирали Quebec, а Шамплейн се озовал в английска тъмница, но 1632 пак върнали Квебек на французите (срещу сериозен откуп). Търговците и католическата църква постянно си чешели езиците, кой да им повече власт, но църквата искала също и част от вкусната баница, наречена търговия с кожи. Явно такъв шум се вдигнал, че чак кралят слънце ги чул във Франция и през 1663, според принципа двама се карат, третият печели, Louis XIV обявил Нова Франция за кралска провинция, администрирана от съвет, посочен от короната и отговарящ пред кралския съвет в Paris. Три фигури доминирали живота в новата колония: губернаторът, който отговарял за отбраната и външните работи, интенданатът - отговарящ за правосъдието и местната икономика и естествено католическият епископ, местният сив кардинал. И така французите гледали да поддържат добри отношения с колкото е възможно повече индиански племена, защото им трябвали кожи от бобри и други животни, а не се интересували от заселване и заграбване на земи. Йезуитите се интерсували от зарибяване на индианци за покръстване, само че като се съюзили с юрните (les Hurons), французите си навлекли омразата на най-мощните индианци, северноамериканските римляни - петте ирокезки племена от Лигата на Петте нации, които през 18 век даже станали 6 и играли ключова роля при войните между французи и англичани като английски съюзници. Paul de Chomedey, Sieur de Maisonneuve (Мезонньов) основал през 1642 Монтреал под името Вил-Мари, в чест на Дева Мария, с цел покръстване на още индианци и разширяване на фреснкия колониален business. Към край на века от 1689 нататък, войните с английските клонии и Англия станали традиция и се прибавили към тези с враждебните индиански племена, най-вече ирокзезите. Интересна фигура от тоя период е губернаторат Граф де Фронтеняк, всъщност на френски Comte de Frontenac, който през 1689 отблъснал английска морска атака, водена от губернатора на Масачузетс - Sir William Phips и го светнал, че ако е много отворен ще му отговори чрез устата на гюллетата си. Много острумен отговор, който ми напомня за пирата Henry Морган, който пратил човек при губернатора на Панама с няколо пистолета и ножове, за да му покаже мострата от оръжия, с които ще завземе града. Само че тоя губернатор също не си поплювал и дал на пиратa да предаде на Морган едно въже, като мостра, за да знае с какво ще го обесят, ако дойде да завзема Панама.
През 1701, французите успели да сключат мирен договор в Монреал с всички индиански племена, включително the Irokois League of Five Nations и този договор е известен като великия мирен договор от 1701.( The Grand Peacer of Montreal).
Само че, с англичаните не минавали толкова гладко нещата, враждебността с тях не затихвала, а англичаните с всяка война хапели нови и нови територии от френската баница. След войната за Австрийското наследство, или както е известна още войната на кралица Анна - Queen Anne's war(1702-1713) Нова Скотия и други територии били присъединени към английските владения, войната на крал Джордж (1744-1748) общо взето нищо не решила, изатова през 1754 започнал нов action, който завршил в Северна America през 1760, но официлано войната била обявен 1756 между Франция и Британия и завршила с Парижкия договор през 1763, затова станала известна като Седмегодишната война, а в САЩ е по-звестна като the French and Indian war, ‘щото много американци пълнели гащите от страх, само при споменаването на индианци и французи. Тази война се оказала последната за колониална доминация между Франция и Англия в Северна America. Спорът бил кой ще владее долината на река Охайо. Англичаните ги било страх, че ако французите завладеят тая долина, те ще свържат Canada с Louisiana и така ще могат да колонизират по-голямата част от Северна America, като спрат експанзията на англичаните и освен това, ще им нанесат голяма вреда на търговията. А, вие знаете, че англичаните като ги удари човек по джоба и много бързо се събуждат. Франкофоните били 50 хиляди на кръст в Canada, докато английските колонии били над един милион. Англичаните и техните колониални американци превъзхождали франкофоните и по човешки по материални ресурси поне 20 пъти. Обаче подценяване, страх, некадрни предводители и други подобни от страна на англо-американския лагер, както и неверятно ефективната френска политика по отношение на индианските племена, благодарение на която се създал френско-индиански съюз, който тормозел много яко англофоните, както и френско-канадските трапери, които били калени горски бойци и в горски войни правели пияни вишни 10 пъти по-мнoгoброен враг, та благодарение на цялата тая сложна комбинация от фактори французите удържали положението от 1754 до 1757! Но през 1758, когато англичаните събрали силите си, французите и индианците почнали да се огъват и фортовете им падали един след друг. На 13 септември 1759, генерал Улф разбил силите на Marquis де Montcalm буквално за 20-тина минути при град Quebec, като и двамата умрели от раните си след тая битка. На следващата година на 8 септември, 1760 фреснкият губернатор Vaudreuil капитулирал в Монтреал. На 10 февруари 1763 в Paris, чрез подписания договор, Франция официално предала Canada на Британската корона. Явно, французите първо не оценили какво губят, или просто казвали, че гроздето е кисело, щото вече не можели да го ядат. (Б.ред. - французите обаче се спазарили да могат до ловят риба по бреговете на Нюфаундленд. Явно според тях рибата била най-ценното нещо в Канада.) Каквато и да е причината, това отношение накарало квебекчаните да се отчуждят от французите и да се чувстват изоставени. За пример ще дам няколко коментара от именити французи. Когато, Бугенвил отишъл във Франция да иска подкрепления за Canada през Седемгодища война, министърът на флотата- де Шоазьол-Стенвил му отговоил, че когато гори къщата (разбирайте Франция, която била на зор), не е време да се мисли за конюшнята (т.е. Canada). Бугенвил си падал цапнат в устата обаче и остроумно подхвърлил, че във всеки случай не може да каже, че тоя пич разсъждавал като кон. Любовницата на краля-слънце, Мадам дю Помпадур пак се изцепила, че и било все едно за Canada, щото тая страна служела само, за да я подсигурява с кожи. (б.ред. Мадам дю Помпадур също казала нещо от сорта на “Оф! Много хубаво, че краля вече няма да се занимава с тая Нова Франция, и без друго си има толкова грижи...”) Но най-много се забравил Voltaire, който въпреки, че е написал доста готини неща, заради тоя си коментар още му се сърдя. Той пък заявил, че Canada била няколо шепи сняг (б.ред. “quelques arpents de neige”). No comment!
След преминаването на Quebec към Британската корона, почти нищо не се променило на пръв поглед, но набутвацията била в дългосочен план за франкофоните. Франкофоните се доминирали от католическта църква и езикът и религията им били гарантирани, но така изпаднали в глуха излоация и се лишили от възможност да получат добро образование и да участват в разрастването на икономическия живот в провинцията. През това време, много шотландски, ирландски и други англофонски хиени се заселили в Монтреал и започнали да въртят те целия business. А църквата, за да запази франкфоните от записване в Червената книга на изчезналите видове, активно рекалмирала и насърчавала правенето на деца, с цел компенсация на липсата на имиграция. Така квебекските семейства разбили всички рекорди по правене на деца и се появил термина "отмъщението на люлката" ("revanche du berceacu"). През 1774, англичаните гарантирали правата на квебкечаните, с т.нар. Quebec-ски акт, който пък ядосал американците, и те спретнали от своя страна една революцийка срещу англичаните, които не обичали свободата, според тях, щом вместо да гърчат франкофоните им дават права, а тях ги мъчат с нови данъци, но това е една друга история. През 1791, англичаните разделили провинцията на Горна Canada (Upper Canada), която в последствие ще се преврне в Онтарио и Долна Canada (Lower Canada), която ще стане провинция Quebec. Само че тия, дето управлявали Долна Canada, а именно шепа свещеници и богати франкофони, контролирани от Лондон изобщо не ги болело за благосъстоянието на хората и били известни като Chateau Clique. През 1837 това предизивикало въстание, ръководено от Louis-Joseph Papineau, учаснтиците били известни като patriotes, а през 1838 и в Горна Canada се надигнали срещу тая тирания, предвождани от William Lyon Mackenzie. Въстанията били бързо потушени, но англичаните пратили Lord Durham да разучи що така се получава в Canada. Той препоръчал да се обединят двете провинции, с по-автономно правителство и ако може да се асимилират франсетата, щото говорели според него доста странен език, която явно не е английски. Така през 1840 се създала Провинция Canada. Преди това имало още един кратък екшън (action) с американците между 1812-1814, когато американците изорали буквално Торонто, тогава форт Йорк, но били спрени успешно от франкофоните в Quebec, а пък когато англичанитер бомбардирали белия Дом във Вашингтон, на американците им дошъл акала в главата и се отказали да правят Canada американски щат. След войната между севера и юга в САЩ, обаче (1861-1865), канадците пак се шашнали, че американците ще ги атакуват. Появили се и някакви ирландски групи - наречени Fenians в САЩ, които мразели англичаните, нахлували перидично нелегално в Сanada през 1865-1866 и също навивали американците, че вместо да се бият помежду си е по-добре да опраскат съседите от север. Това предизвикало реакция в Лондон и на 1 юли 1867 на принципа Съединението прави силата, или обединението ако предпочитате, Долна Canada, под името Quebec, Горна Canada, под името Онтарио, както и Нова Скотия (Нова Шотландия), плюс Нов Брунсуик за глазура създали the Dominion of Canada. Актът за Британска Северна America влязъл в сила на 1 юли 1867 година, затова тази дата е рожден ден на Canada и наш национален празник, под името Canada Day. После през 1870, Манитоба се присъединила, 1871 - Бритианска Колумбия, 1873- Prince Еdward Island, 1898-Юкон, 1905 - Саскечуан и Алберта, 1912 - от земите на Нudson's Bay Comapny бли създадени Northwest Territories и много територии били прибавени към останлите провинции, а през 1949 на 31 март и Нюфаундленд се решили да станат канадци, след референдум. 1999, ескимосите си цепнали пак територия от Northwest Territories да си създадт тяхната територия Нунавът, или наша земя. Между другото в Canada на ескимосите им казват Инуит, а не ескимоси, щото ескимосите се сърдят, че ескимос била обидна индианска дума, която значела тия дето ядат сурово месо. То не че не е вярно, ама нали знаете, че истината боли. Квебекчаните пак се навили да са в една държава с англофоните, щото правата им били гарантирани, кеф им да ходят на църква, кеф им да говорят френски, но ако искат да напредват в обществото, трябва да учат английски. Само че те още си падали по селския начин на живот, а и църквата ги имала като нейна собственост, така че всичко било ОК. Но 20 век се появили първите неодволства. Първо франсетата се ядосвали ,че канадци трябва да се бият в някакви си имперски войни дето не ги интересуват. Какви ги търсят канадци се питали те в Южна Африка да се трепат с холандските заселници Бурс (бури) в Англо-Бурската война(1899-1902) или пък през двете световни войни. Англоканадците с ентусиазъм се записвали за доброволци да ходят на европойските фронтове, но кебекарите избощо не им пукало дали германците орат френски или белгийски земи. След Втората световна война, поради засилената индустриализация, много повече франкофони се засилили към градовете и какво открили, че англетата въртят цялата далвера, а те освен бачкатори май друго не могат да бъдат. Това предизвикало през 60-е години т.нар. Тиха революция, която имала за цел не само премахването на английската доминация, чрез закон 101, който направил единствен официален език фреснкия през 1971, но и също премахването на църковната доминация. Църквата била обвинявана все повече и повече заради съществуващото положение, защото националистите смятали, че тя е държала в изолзация и подчинение сумати години населението и така е спряла тяхното развитие и е помагала на ангелтата да избутат почитателите на сиренето и виното в девета глуха. До такава степен стигнала омразата, че започнали църковни термини да се употребяват за обида, не случайно се казва crisse като ругатня, което произлиза очевидно от Христос, примерно. (Б.ред. или пък най-най-популярното “табарнак” което всъщност е някакъв църковен атрибут) После е ясно, напрежение постоянно между федералната власт и засилващите се сепаратистки тенденции. Избощо не ги интересувало в Quebec, че Трудо направил Canada двуезична, те искали само Quebec да си е едноезичен. Англетата напуснали Монтреал и се насочили към Торонто, който привлякъл техния капитал, но Монтреал не западнал, защото техните места били заети от млади нахакани франкофончета, жадни за успех. Църквата вече не можела да накара хората да правят по 14 деца, като родителите на Селин Дион например, и затова раждаемостта рязко започнала да спада, а разводите да се увеличават, което пак кара Quebec да има по-гъвкава имиграционна политика и да привлича нови имигранти, които да поработят по въпроса с раждаемостта, защото вече явно никoй не слуша кварталните свещеници. За Октомврийската криза, за рефереднумите за незвисимост и други подобни съвременни събития къде да се чете, така че няма какво да ги раздувам, а и това са по-съвременни събития, който е по-добре да не засягате много-много на интервюта.
Като резюме мога да добавя, че е хубаво да запомните, че Jacques Cartier е дошъл тук през 1534 за първи път, че Самуел де Шамплейн е основал Quebec през 1608, а името на града означава, “място, където реката се стеснява”, Монтреал е основан през 1642 като Виль-Мари, губернаторат Фронтеняк е доукрепил град Quebec и е бил изобщо доста енергичен младеж, спрял мераците на англичаните да завземат Quebec чрез морска атака, а също, че е впечатляващо как въпреки ограничените си човешки и материални ресури франсетата са устискали Нова Франция от 1754 до 1760. Колко готино са се отнасяли с индианските племента, колко са били смели канадските трапери и coureurs du bois и това ви стига, щото вие нямате много време за раздуване, а и това да кажете е предостатчно, колкото до другите неща те са за обща култура и въпрос на личен интерес.