РЕД ЗА ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ОБЩИЯ БРОЙ ТОЧКИ НА ЕДНА КАНДИДАТУРА

И така, съвсем естествено стигаме до последната част от нашето повествование, а именно:

4. РЕД ЗА ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ОБЩИЯ БРОЙ ТОЧКИ НА ЕДНА КАНДИДАТУРА ЗА СЪОТВЕТСТВИЕТО Й С КРИТЕРИИТЕ ЗА СЕЛЕКЦИЯ ЗА КВЕБЕК (По програмата „Квалифициран работник”)

След като сме наясно с факторите и критериите за селекция както и с условията, при които всеки един критерий се счита за изпълнен, то не ни остава нищо друго, освен да проверим какъв е общия брой точки за всички онези критерии, чиито условия изпълняваме и да сравним този брой точки с т.нар. „минимални прагове” за селекция. Тук на помощ ни идва споменатия още в самото начало Правилник за определяне на точките (Règlement sur la pondération applicable à la sélection des ressortissants étrangers). Разглеждайки го, виждаме че в структурно отношение и като оформление този правилник прилича много на разглеждания до този момент Правилник за селекция на чужди поданици, само дето в последната колона срещу всеки фактор и критерий са дадени присъжданите точки, а не условията при които критерият се счита за изпълнен. В най-лявата колона виждаме познатите ни вече фактори за селекция, с номера от 1 до 10. Нашата задача сега е прилагайки изискванията на Правилника за селекция, да влезем на точното място (съответния ред) в Правилника за определяне на точките и да отчетем от последната колонка даваните точки за даденият фактор и критерий за селекция. Изискваните минимуми за предварителна и окончателна селекция т.е. т.нар. „минимални прагове” са дадени в същия правилник, след таблицата с точките. Става дума за ето това:

Табличката не се нуждае от много разяснения. Ще споменем само, че «Examen préliminaire» по същество е тестването, което се извършва от имиграционните чиновници по подадените от кандидат-имигрантите документи в бюрата за имиграция на Квебек към съответните канадски посолства – Париж, Виена, Рим, Москва и т.н. И ако дадената кандидатура превишава изискващите се минимални прагове то следва включването й в следващата сесия и изпращане на покана с точните дата и час за интервю. А по време на самото интервю се извършва окончателното тестване и се сравняват резултатите с посочените в раздел „Sélection” на горепоказаната табличка. При предварителната селекция имаме още един особен момент, а именно това: „Seuil éliminatoire d’employabilité”. Което ще рече, че всеки кандидат задължително трябва да събира посочения брой точки за да се разглежда изобщо молбата му за селекция. Логиката е, че този минимум от 50 т. за сам кандидат и 57 т. за семеен или кандидат с фактически съжител е в някаква степен гаранция за професионалната адаптивност на лицето и бързата му реализация на пазара на труда в Квебек.

Но нека все пак не избързваме и караме нещата подред. Да видим на практика какво и как трябва да се направи.

Започваме пак от Facteur 1 - Formation ( Фактор 1 - Образование). Максималния брой точки, мойто може да получим по този фактор е 29 т., макар и сбора от точките по отделните негови критерии да е по-голям - 33 т. От тях 13 т. са за нивото ни на образование, при елиминиращ фактор „общо средно образование” - 2 т. С други думи, ако нямаме поне средно образование, то не можем и да мислим за имиграция в Квебек (сам кандидат) или не можем да сме в ролята на основен кандидат (за семейство или фактически съжители). За диплома придобита в Квебек се дават 6 т., за търсено образование максимум 12 т. и за втора специалност – 2 т. Дори и в случай, че събираме този максимум от 33 т., то по първия фактор – „Образование” ще ни бъдат присъдени максималните 29 т. В другите случаи е ясно. Тук не бива да забравяме да приравним образованието си по стандартите на Квебек с помощта на TABLEAU COMPARATIF DE DIPLÔMES BULGARES преди да влезем в таблицата. И другото е да проверим дали изпълняваме всички изисквания (продължителност, програма за обучение и т.н.) за специалността ни от дипломата, ако я откриваме в LISTE DES DOMAINES DE FORMATION DE 2006. И накрая, ако все пак напълно покриваме изискванията за търсено образование то заедно с прибавянето на допълнителните точки за нея трябва да си сложим и едно на ум, че при оценката на трудовия стаж ще се брои единствено стажа по тази специлност.

По Фактор 2 – Трудов стаж можем да получим максимум 9 т. при доказан трудов стаж от 48 месеца и повече по професии с ниво по-високо от ниво „D” (виж т.3 от статията). Тук трябва да си припомним, че ако сме открили специалността си от дипломата в списъка с търсените области на образование и отговаряме на изискванията за да получим допълнителни точки за нея, то ще се брои само стажът по тази специалност.

По Фактор 3 – Възраст може да се получат максимално 18 т. в зависимост от възрастта на кандидата. Тук всичко е ясно затова минаваме направо на следващия фактор.

Фактор 4 – Езикови познания, за който можем да получим максимално 22 т., от които 16 т. за владеенето на френски и 6 т. за владеенето на английски език. Тези максимуми ще му се присъдят, ако кандидата посочи в молбата си за селекция максималните нива за владеене (12-то) и за двата езика. Но ние трябва да определим колко точки ще ни дадат при нашите конкретни междинни нива на владеене на единия или другия език. Които нива на владеене могата да бъдат между 0-во и 12-то. За по-лесно при определяне на точките за сответните нива на владеене на двата езика използвайте просто тройно правило от математиката. Иначе в нета има публикувани и специални таблици за това, но при използването им дори се получават по-високи резултати, така че няма риск да сгрешите във ваша вреда. Тези таблици се намират ТУК и който иска може да ги ползва.

Изходните параметри при пресмятането са максималния брой точки, които са дават за съответния език и максималното ниво на владеене - 12. Тъй като в правилника за определяне на точките вече е формулиран само един критерий „interaction oralе” за който се дават максимално 16 т., а във формуляра на молбата за селекция се борави с два показателя „Compréhension orale”(”Разбиране на говор”) и „Expression orale ”(”Гласово изразяване/говорене)” с по 12 нива за всеки, то тези 16 т. ги делим на 2 и работим с максимум 8 т. за „Compréhension orale” и също толкова - 8 т. за „Expression orale ”. Тези два показателя реално и напълно покриват съдържанието на понятието „interaction orale”. Така че ако за 12-то ниво по съответния показател се дават 8 т., то е лесно да пресметнем колко точки ще се присъдят за всяко едно друго ниво между 0-во и 12-то с помощта на споменатото вече просто тройно правило.

Пример: При определени нива 8/7 (разбиране/говорене) от самооценката по френски означава, че водещия кандидат ще получи 8/12*8+7/12*8= 5,33+4,67 = 10 т. Където 12 е максималното ниво по отделните показатели - разбиране и говорене, а множителя 8 - максималния брой точки за дадения показател - разбиране или говорене. За втория кандидат съответно няма да се използва 8 като множител за максималния брой точки а 3 за всеки елемент, тъй като максимума и за двата елемента е 6 т.

В същата последователност се пресмятат точките и за владеенето на английски език на водещия кандидат. Като там съответно максималните точки за разбиране и говорене са по 3 т., тъй като максимума за „interaction orale” на английски е 6 т. Иначе максималните нива са си същите – 12-то за рабиране и 12-то за говорене.

Не е необходимо да се спираме изобщо и на Фактор 5 - Пребиваване и семейство/роднини в Квебек, тъй като е логично който изпълнява тези условия да няма нужда от настоящите разясненбия. Членовете на неговото семейство или роднините, които са вече в Квебек биха му разяснили кое и как става. Само ще уточним, че по този фактор максимално може да се получат 9 т., макар механичния сбор на изписаните в таблицата точки за всички критерии да е 23 т. Но пък е видно, че един критерий изключва другия и по този начин не може кандидатурата да отговаря на всички критерии едновременно.

Какво можем да кажем за Фактор 6 - Характеристики на придружаващия съпруг/а или фактически съжител, по който можем да получим максималните 18 т. При него също важи правилото, че единият критерий изключва останалите и не може механично да се сумират точките. Да припомним какви са критериите и съответстващите им точки по този фактор:

6.1 Niveau de scolarité – Ниво на образование, с максималните 3 т.

6.2 Diplôme du Québec – Диплома, придобита в/от Квебек, с максимално 1 т.

6.3 Domaine de formation – Област на образование, с максимални 3 т.

6.4 Deuxième spécialité – Втора специалност, отново с максимум 1 т.

6.5 Durée de l'expérience professionnelle – Продължителност на професионалния опит / Трудов стаж, с 1 т.

6.6 Âge – Възраст, с максимум 3 т.

6.7 Connaissances linguistiques – Езикови познания, с максимум от 6 т.

Това са всъщност точките, които може да донесе на основният кандидат вторият кандидат – съпруг/а или фактически съжител. Изискванията да са изпълнени отделните критерии са напълно идентични с тези за основния кандидат. И при преценката на съответствието на всеки един отделен критерий трябва да се ръководим от същите изисквания, описани вече в т.3 на настоящата статия. Само дето точките са по-малко на брой и както веднага се забелязва, при вторият кандидат не се оценява изобщо владеенето на английски език. С други думи придружаващият кандидат може да го владее не на 12-то, а на някакво супер-ниво и да вземе акъла на интервюиращия чиновник (ако му се позволли естествено), но за всичко това няма да получи и 1 т. За френския език точките се пресмятат по познатия ни вече ред, който напълно съвпада с реда за определяне на точките за познанията по английски на основния кандидат. Просто защото максимума точки, който се дава за отделните показатели (разбиране и говорене) е еднакъв – по 3 т. за всеки.

За Фактор 7 . Валидно предложение за работа (за наемане на работа) и изискванията да бъде изпълнен вече говоирхме и затова тук ще споменем само, че максималния брой точки по този фактор е 10 т.

В същия ред на мисли по Фактор 8 . Деца се присъждат максимум 8 т., а по Фактор 9 - Възможност за самоиздръжка (Финансова автономност) - само 1 т. Изикванията за да бъдат изпълнени последните два споменати фактора са вече обяснени по-горе.

И това са всъщност факторите, общо 9 на брой, по които е напълно в нашите възможности да определим точния брой точки, които ще получим въз основа на данните, които се съдържат в молбата ни за селекция и придружаващите я документи. Естествено, при условие че сме направили всичко както трябва и сме спазили абсолютно всяко едно от изискванията и условията отделните фактори да бъдат приети за изпълнени. Ако някой си напрви труда да ги пресметне, щв се убеди, че това са общо 124 точки за кандидат с придружител, от които максимум 18 т. може да „донесе” придружаващия кандидат. А за сам кандидат те са съответно 106 т., или същия брой без тези максимум 18 т. които носи вторият кандидат. Но естествено за нас е по-важно какви са минималните граници, които ни гарантират успех в процедурата. Както вече споменахме всеки кандидат-имигрант, независимо дали е сам или с придружаващ кандидат, трябва да събере елиминиращия минимум от точки за професионална мобилност. Да припомним, че за сам кандидат този минимум е 50 т. (по фактори от 1 до 5), а за кандидат със съпруг/а или фактически съжител е 57 т. (фактори от 1 до 6). Разликата от 7 т. идва от там, че за семейните кандидати се взема предвид и профила на придружаващия кандидат (фактор 6) като фактор, който влияе върху интеграцията на пазара на труда на основния кандидат. Ако съответния кандидат не събира съответният минимум точки по цитираните фактори в зависимост от профила си, то той няма смисъл да продължава по-нататък със сметките.

На следващо място идва минимума, който ни гарантира поканата за интервю. Или това е т.нар. „предварителна селекция” извършвана на основата само на данните от нашите документи. За сам кандидат този минимум е 53 т., а за тези с придружаващ кандидат – 60 т. В тези сборове влизат точките по всичките 9 фактора – от „Образование” до „Финансова автономност”. Изключен е само последният фактор - Facteur 10 - Adaptabilité (Фактор 10 - Адаптивност). Максималните точки за този фактор са 8 т. и като ги прибавим към посочените минимуми за предварителна селекция се получава – 61 т. за сам кандидат и 68 т. за кандидат със съпруг/а или фактически съжител. Е, това са и минимумите за окончателна селекция т.е. за да се издаде заветния сертификат за селекция, съответно 60 т. и 68 т. за двата отделни профила кандидат-имигранти. Веднага можем да направи извода, че ако преодолеем предварителната селекция с изискващия се минимум точки, то на интервюто ще трябва да се преборим за получаването на максимума от 8 т. от интервюиращия или близо до него. А това не е много реално допускане, че ще получим максимална оценка по един изцяло субективен фактор, какъвто е фактор 10 „Адаптивност”. И то при условие, че сме защитили нивата си по двата езика (и двамата кандидати при обща кандидатура), където също има голяма доза субективизъм при преценката. Трудна работа, за да не кажем почти невъзможна. Точно затова препоръчваме да се ползва този начин на тестване, а не електронния вариант, защото дава информация за броя на събраните точки. И съответния кандидат е наясно къде са му слабите места, на какво може да разчита и за какво трябва да се бори по време на интервюто. При другият начин, от он-лайн теста само научаваме, че кандидатурата ни изглежда приемлива и нищо повече. Следва подаване на документи и да речем покана за интервю, което напълно успокоява кандидата че всичко е наред и нещата вървят сигурно към успешен край. А всъщност той може да се движи през цялото време на границата на посочените минимуми и при лека спънка някъде на самото интервю, следва най-нежеланото – отказ за издаване на сертификат. И чак тогава започват въпросите: „Ама как така”, „Защо” и др., гледа се фиша с получените точки (FEVAL) и се мъчим да осмислим станалото. Само че е много късно вече. Трябвало е да се осмислят нещата и да се подготвят по-отрано така, че да гарантират успеха.

Това е ЧЕТВЪРТА ЧАСТ (последна) от статията Точки за селекция.