Личен опит: За първите квартири: Разлика между версии
(Пренасяне) |
мРедакция без резюме |
||
| Ред 2: | Ред 2: | ||
От [[Личен опит: Първа нощувка в Монреал|там]] отидох за един месец в едно нещо, което беше наречено гордо 2 1/2. | От [[Личен опит: Първа нощувка в Монреал|там]] отидох за един месец в едно нещо, което беше наречено гордо 2 1/2. | ||
Стая 4 на 5 метра бокс 2 на 2 , а зад него | Стая 4 на 5 метра бокс 2 на 2, а зад него тоалетна с баня 2 на 2. Пред тоалетната имаше коридор с гардероб - 2 на 2. Пред тях тераса 4м на 1.2 м. | ||
Квартирата обзаведена с печка хладилник, микровълнова,чинии и лъжици и кърпи и чаршафи и телевизор с кабелна, телефон и течаща вода | Квартирата обзаведена с печка хладилник, микровълнова, чинии и лъжици и кърпи и чаршафи и телевизор с кабелна, телефон и течаща вода. И други неща, но сега не се сещам. Пере се долу в блока за 1 долар пералнята и 1 долар центрофугата. Макар и в центъра на Монреал ни се налагаше доста ходене пеш до всички адреси за подаване на документи. | ||
Наемът беше 1000 долара на месец. Всичко е включено, но телефона е ограничен само за обаждания, започващи с 514. Беше през лятото. | |||
След две седмици си намерих голям 4 1/2 за $615 в | След две седмици си намерих голям 4 1/2 за $615 в Лашин и така се "покитайчих"! :D | ||
Тъй като леглото в 2 1/2 квартирата все пак не стигаше за трима, | Тъй като леглото в 2 1/2 квартирата все пак не стигаше за трима, а и се сдобихме с покъщина, това наложи прехвърлянето към следващата квартира да се извърши с камьон. Аз се опитах да наема микробус, но не ми дадоха. Дадоха ми камьон и ми взеха българския паспорт за залог. На естественият според мен въпрос: "Ако ме спре полиция как да им обесня липсата на паспорт?", пича вика: "Ми, да ми се обадят!". В България съм карал какво ли не, но камьон с автоматични скорости не бях карал. | ||
Подготвих се много | Подготвих се много сериозно за маршрута с картата. Назначих жената за навигатор, а дъщерята за главен навигатор при извънредни обстоятелства. Малко се търкаляше багажа из камьона отзад, ма туй са бели кахъри. Нищо не загубихме. | ||
Като взех камьона и отидох пред блока няма никакво място за паркиране, и понеже още не се бях адаптирал, та качих камьона на заден през тротоара в една градинка. Пред блока седят двама дядовци и единия ми подхвърля: "Като минат полицайте, а те баш сега минават, ще ти распорят шушона!" Помахах им дружелюбно и понеже бързах не взех асансьора, а бяхме на 12-тия етаж. За секунди свалих жените и покъшнината и бях възнаграден с нещо от типа: "Тоя ще се оправи!" | |||
Като взех камьона и отидох | |||
Много внимателно се огледах за полиция наблизо и като не видях отидох при тях и им казах: "Аз съм се оправил на едно място, за което, вие нямате идея, та тука ли няма да се оправя?". | Много внимателно се огледах за полиция наблизо и като не видях отидох при тях и им казах: "Аз съм се оправил на едно място, за което, вие нямате идея, та тука ли няма да се оправя?". | ||
Пристигнах в новата си квартира без никакви премеждия. | |||
Ама тогава бях по-млад. | Пристигнах в новата си квартира без никакви премеждия. Ама тогава бях по-млад. | ||
Версия от 10:59, 23 март 2010
Публикувано във форума от troll, Март 2010
От там отидох за един месец в едно нещо, което беше наречено гордо 2 1/2. Стая 4 на 5 метра бокс 2 на 2, а зад него тоалетна с баня 2 на 2. Пред тоалетната имаше коридор с гардероб - 2 на 2. Пред тях тераса 4м на 1.2 м. Квартирата обзаведена с печка хладилник, микровълнова, чинии и лъжици и кърпи и чаршафи и телевизор с кабелна, телефон и течаща вода. И други неща, но сега не се сещам. Пере се долу в блока за 1 долар пералнята и 1 долар центрофугата. Макар и в центъра на Монреал ни се налагаше доста ходене пеш до всички адреси за подаване на документи. Наемът беше 1000 долара на месец. Всичко е включено, но телефона е ограничен само за обаждания, започващи с 514. Беше през лятото. След две седмици си намерих голям 4 1/2 за $615 в Лашин и така се "покитайчих"! :D
Тъй като леглото в 2 1/2 квартирата все пак не стигаше за трима, а и се сдобихме с покъщина, това наложи прехвърлянето към следващата квартира да се извърши с камьон. Аз се опитах да наема микробус, но не ми дадоха. Дадоха ми камьон и ми взеха българския паспорт за залог. На естественият според мен въпрос: "Ако ме спре полиция как да им обесня липсата на паспорт?", пича вика: "Ми, да ми се обадят!". В България съм карал какво ли не, но камьон с автоматични скорости не бях карал.
Подготвих се много сериозно за маршрута с картата. Назначих жената за навигатор, а дъщерята за главен навигатор при извънредни обстоятелства. Малко се търкаляше багажа из камьона отзад, ма туй са бели кахъри. Нищо не загубихме. Като взех камьона и отидох пред блока няма никакво място за паркиране, и понеже още не се бях адаптирал, та качих камьона на заден през тротоара в една градинка. Пред блока седят двама дядовци и единия ми подхвърля: "Като минат полицайте, а те баш сега минават, ще ти распорят шушона!" Помахах им дружелюбно и понеже бързах не взех асансьора, а бяхме на 12-тия етаж. За секунди свалих жените и покъшнината и бях възнаграден с нещо от типа: "Тоя ще се оправи!" Много внимателно се огледах за полиция наблизо и като не видях отидох при тях и им казах: "Аз съм се оправил на едно място, за което, вие нямате идея, та тука ли няма да се оправя?".
Пристигнах в новата си квартира без никакви премеждия. Ама тогава бях по-млад.