Личен опит за търсене на работа

Това е едно лично писмо, което, според редактора, макар и от разстояние е един много добър поглед върху търсенето на работа и трудното начало в Канада.

Драги ми Смехурко,

Реших да ти драсна няколко реда относно моето виждане за нещата. Явно ще е трудно по ICQ да ти кажа всичко. А и така ще можеш да го препрочетеш отново ако смяташ, че има поне малко смисъл. Първо да подчертая, че информацията която имам е от интернет (ровене от миналия септември насам) и разкази на познати които са по света (както се сещаш личен опит нямам). Реалната ситуация е различна, но основния извод е, че тя е такава каквато си я направиш. Има много хора които се издънват и са зле, но има и много хора които са се оправили. Може би първо да почна с няколко примера и после да коментирам. 1. Дъщерята на една колежка (клиентка) отиде в САЩ на бригада. Напук на всички твърдения, че от бригада не може да се остане легално - сега е със 3 год. работна виза. Смени много работи - първо продаваше понички на улицата, после сервитьорка на 2 места, рецепционистка, гледаше деца сигурно има и друго което не знам. Сега работи "по специалността си" - т.е. това което и харесва - обработва бижута или нещо подобно (тя така и не завърши худ. академия тука - така че няма никакво образование). Замина миналото лято - до нова година и изтичаше визата. Вече си е законно там. При това не е в голям град - в Бъфало е. 2. Един друг колега (пак в САЩ) още преди да изтече първата му година там се беше уредил - сега си е тука - бачка към някакво пътуващо шоу по поддръжката. Изплаща си къщата и т.н. (той халхабер си нямаше от английски). 3. Мой приятел в Стокхолм - замина за 3 месечна следдипломна квалификация и остана - вече е швед (от няколко години) и си е много добре. В началото беше много зле с английския - сега пердаши и шведски без проблеми. 4.На брат ми приятел вече е белгиец, бачка и си е ок - в началото купуваше списания и кафета и черпеше проститутките само и само да го учат на френски докато чакат клиенти :) 5. Кума ми - със слаб английски и почти никакъв френски - вече 2 години си бачка в Брюксел. 6. Един колега замина в САЩ - хвана се като крупие - няма грижи - пак почти без език.... 7. Едно момиченце му помогнах с документи да замине в Лондон да учи английски 3 месеца - още си е там и няма да се връща (имам още много примери, но целта ми не е да описвам житейския път на всички познати емигранти (колеги на жена ми - в Кувейт, Бахрейн, Канада и т.н.). От интернета - много разказват как са започнали да бачкат гадна работа - като чистене на хипермаркети, миене на коли и т.н. Гадното продължава няколко месеца, после си намират по-лека работа и така за една-една и половина години си стъпват на краката, местят се от работа на работа докато стигнат високо ниво, което става вече на втората - третата година. Е има и такива, които още от начало успяват да се уредят на прилични места. Както има и такива дето нищо не успяват да направят.

Та сега на моите виждания за нещата. Смятам, че най-важното е намирането на каквато и да е работа (един познат първо е бачкал в Австралия като мияч на кенефи 6 месеца и после са го взели в радиото). Вариант в началото да е почасова работата мисля, че е добра идея - ще има и свободно време за развитие и търсене на по-добра работа. Презумпцията ми е, че не лошата работа, а безделието убива духа. Най-важното е да има комуникация с нови хора в реална среда (както вече ти казах контактуването с маса индийци и китайци на развален френски едва ли е най-подходящото занимание). Затова смятам, че дори нискоквалифицирана работа, ще има разнороден положителен ефект (не само придобиването на някакви финансови средства). Не става въпрос само за миене на чинии, кенефи, коли, къщи, разнасяне на пици и др. всеизвестни от тоя род - има страшно много дейности за които не се изисква добър език и висока квалификация. Например в големите офиси има доста куриерска работа - да местиш папки от едно бюро на друго, бачкане на ксерокс и тям подобни има и още много...

Не съм съгласен с мнението, че ако си мил чинии 6 месеца после няма да те вземат на по-квалифицирана работа (не смятам че безделието е по-добра характеристика от яката непривлекателна работа). Просто трябва да преглътнеш, че началото е от НУЛА и ДА ДЕЙСТВАШ, най-лесното е да седиш на едно място и да се тюхкаш че е трудно (тука искам да вмъкна нещо дето няма да ти хареса - според мене ти още и хабер си нямаш какво значи трудно - тепърва ще разбереш).

Относно търсенето и намирането на работа - имам чувството, че активността ви е много ниска. Мисля си, че едва след 30-40 неуспешни интервюта, ще имаш право да кажеш "не става". Много е лесно да кажеш "езика ми е зле" - хубаво е, че си даваш сметка на какво ниво си самата ти, но нямаш представа на какво ниво са милионите имигранти, много от които вече си имат някаква работа. За това не се преценявай ти - остави го на интервюиращите. Относно срама - трябва да си го избиеш от главата - на първите няколко интервюта може да се представиш зле, но постепенно ще се научиш как да се държиш на интервю и да не ти пука - а това става само с опити (вметка: не е лоша идея да се поразровиш из нета - има доста сайтове където дават акъл в това отношение - може да извлечеш нещо полезно). А колкото до успешно интервю - то ще дойде само ако имаш интервю (спомни си вица - ще спечелиш от тотото само ако пускаш фиш - иначе няма шанс).

Относно подаването на CV - най-лесно е по интернет - но нали се сещаш че веднага отиват в кофата и никой не ги чете? Майката му е на място да се подава - е верно че е безумно маане на гащи, но е най-ефективно по няколко причини: първо - гореспоменатото - все пак ще го погледнат, второ - личното впечатление играе голяма роля - ако те "харесат" има шанс да "задминеш" по-добри кандидати, трето - може би най-важното - много работни места въобще не се обявяват и спокойно може да се окаже че има вакантно място за друга длъжност в дадения момент или в близко бъдеще или пък да те препратят към техни колеги на които им трябва човек (а това по интернет не става). Друг начин за намиране на работа е чрез познати (може би е най-често практикувания дори на запад) - за целта обаче трябва да си създадеш кръг от работещи а не безработни познати. Има и друг вариант (не по-малко ефективен) - да се хванеш като доброволка някъде на работа за известно време. И този вариант има своите предимства - създава се кръг от познати, трупа се опит, практикува се езика и не на последно място - има голям шанс да те харесат и в последствие да те вземат на платена работа. Относно адвокатите за намиране на работа - не е майтап, но трябва да се провери на място. Може пък да могат да направят нещо по въпроса. Интервюто наистина си остава твой проблем, но по-важното е да стигнеш до такова, и ако това е единия от начините не виждам защо трябва да имаш скрупули да пробваш. Не го отминавай този вариант просто защото на пръв поглед изглежда глупаво. В края на краищата нищо не пречи да се провери. Важна е целта - а средствата ... Друг вариант също е пускането на обяви за търсене на работа във медиите - не трябва да се пропуска възможността някой да си търси хора без да го е обявил - или пък така наречените "ловци на глави".

В общи линии варианти и начини много - и докато не се изпробват повечето не е редно да се казва "не става". Според мене майката му е действие, а не бездействие. Никой няма да те наеме докато си седиш в къщи.

Друго много важно нещо е да не се оставяш да те помете настройката на другите имигранти около тебе. Ти си още "прясна" и си мисля, че можеш да им помогнеш много като ги разръчкаш да действат, а не като си седиш да си бъбрите колко е зле положението. Освен това ние сме българи и за нас е характерно да трупаме опит на собствени грешки - не се оставяй на "френския" метод - да се учим от грешките на другите - още повече когато техния опит не е довел до нищо добро. Пробвай всичко сама - вълка нали знаеш защо му е дебел врата. Ако някой ти каже че нещо не става - пробвай - не е ясно дали няма да направиш нещата по-добре и да стане. Ако някой удари на камък някъде - отрежат го - иди и пробвай ти там - може просто той да се е представил зле или да не им трябва такъв като него, а ти да си правилния кандидат. Кандидатствайте за всяко място всички - все на някой някъде ще му излезе късмета рано или късно.

Колкото до интернета - не е зле да се поразровиш. Виж във форума - има и доста полезна информация. Прочети пък ще прецениш сама. Освен това можеш да завъдиш познати от там. Никога не се знае знае ли се :)

Мисля, че има и други неща които могат да се правят - примерно курсове за квалификация - сигурно има държавни безплатни, сигурно има и евтини частни и др. подобни. Така и така почваш от нулата - ако трябва - нищо не пречи да се смени амплоато - може пък да се намери нещо ново интересно.

Относно курсовете по френски - ? не знам ? - имам противоречиво мнение. От една страна си трябва, но от друга си е губене на време със съмнителен ефект. Не е зле да поразпиташ колко от училите цяла година са се оправили веднага след това. Аз се съмнявам, че са много. Най-вероятно те отново започват от нулата. Тогава не виждам голям келепир от тая процедура - това си е чисто губене на време. И без това разговорния език е много по-различен от теоретичния. Аз като работодател си мисля, че някой който една година не е бачкал нищо е по-лош "специалист" от някой който няколко месеца е бачкал извън професията - той поне ще е работлив и ако не знае много - по-има шанс да се научи, бих го взел за пробен период пък ако е тъп като пън ще си проличи.

Е горе-долу е това по най-наболелите въпроси. А с къщите и другите неща дето не са като у нас предполагам, че се свиква. То да има сносен бач и достатъчно кинти - другото е настройка.

Опитай се да не ми се ядосваш много - от тук така ми се виждат нещата. Пък ще се радвам, ако поне мъничко помогна да не изпадаш в "душевна дупка". Трябва силен дух и много търпение в началото - после нещата ще си тръгнат от само себе си.

) И моля те не тръгвай веднага да противоречиш на писаното по-горе - това е най-лесното. Опитай се да извлечеш дори и малко полезни идеи от

него (не бих повярвал, че нищо не е вярно, за нищо на света, както съм сигурен и че не всичко е съвсем така). Но - на вкус и цвет товарищи нет

)

Сега прочети отново писмото по-внимателно и се опитай да вникнеш в идеите ми без да ги сравняваш със действителността която си мислиш, че е истинска. Ти все още си твърде "зелена" за да имаш достатъчно собствен опит. Останалото си е твоя интерпретация и мерак за действие (или мързел).

За финал - постави си цел и я подгонвай - не очаквай да се блъснеш в нея.

Поздрави на другите Смехурковци.