Canadian Dream

[ablood]

На нас ни отне около година и половина докато се ориентираме, свикнем с местните навици и езици, купим къща далеч от подтискащото гето, намерим приятни и спокойни работи...

6 години по-късно имаме второ и трето дете, по-добри работи, спокоен живот без стрес и юркане, къщата 90% изплатена, разточително обзаведена, дваж годишно до Куба....

Не знам колко повече от това трябва да искаме.

[Californian]

Канада е просто държава, това не е отговора на проблемите ни, те биха съществували в всяка държава, дори и в най-прекрасната. Зависи кой за какво е дошъл.
Като не ти харесва продължаваш напред, свят широк, човек не бива да се спира, нито да живее някъде на сила, когато не е щастлив.
Моят въпрос по-скоро е, защо когато не сте доволни, и не сте щастливи, не правите нищо да промените ситуацията ?

И си права и не си - Принципно съм съгласен, че ако не си успял в България, голями надежди за успех, няма другаде - още повече в държава където конкуренцията пада с всеки ден. И за образование, и за университети и за работа. Демографски срив.
В тази част съм съгласен.

Ама не си прав, че е просто държава Канада - аз съм с други впечатления от нея за 2-3 месеца там - впечатленията са ми, че е като Европа(работил съм в Австрия, Унгария, Франция и Германия) демек... консервативна.
И си държат Канадците на тяхното си и Канадски опит и въобще всичко има едно уважение дори и от малките членове на моето семейство или дори и от по-възрастните - ааа Този е Канадец за това има повече пари, по-хубава заплата и т.н
И ги разбирам де, аз 2-3 месеца се опитвах работа да се намеря в Торонто а и също кандидатстване в университети в Британска Колумбия.
Ми усещам едно такова пренебрежение като къв си ти бе.

Е това в Америка не съм го осетил, дори напротив, защото явно не е социална държава тук Американците са последна дупка на кавала - а много много напред с материала са всички skilled емигранти. Но и за това съм благодарен, че емиграцията в Щатите е много много много тежка, освен ако не си дяволски късметлия иначе си е практика 10-15 години да седиш в страната и после да ти свършат пътечките за нов тип виза или продължение.


Ако трябва да сравнявам емиграцията на мен и на моите членове от семейството избрали Канада - много по-бавно става успеха в Канада.
Докато в Америка още от стъпването се завърта машината...иначе отиваш бездомник под моста......но явно Канада е богата държава и може да си позволи такава широка социална политика и хората и да мързелуват.

[Californian]

На нас ни отне около година и половина докато се ориентираме, свикнем с местните навици и езици, купим къща далеч от подтискащото гето, намерим приятни и спокойни работи...

6 години по-късно имаме второ и трето дете, по-добри работи, спокоен живот без стрес и юркане, къщата 90% изплатена, разточително обзаведена, дваж годишно до Куба....

Не знам колко повече от това трябва да искаме.

Много е по-бавно от колкото в Щатите. Това което 2ма го постигат при вас, тук може и един от семейството да го постигне работещ. И най-вероятно имате помощ от баби и дядовци или пък някоя Чилийка или Българка ви гледа децата за 500долара цял месец...

[ablood]

Не
Просто работим по 30-38 часа на седмица макс и имаме време за дома и децата.

edit: плюс добра детска градина, която пое децата ни от навършване на 7-мия им месец за $7/ден за да можем да се върнем на работа.

[Californian]

Не
Просто работим по 30-38 часа на седмица макс и имаме време за дома и децата.

Мен ми звучи като научна фантастика 3 деца и мъжа и жената да работят без никаква помощ, става ясно от думите ти.
Евала тогава и на теб, в този форум сте се събрали звезда до звезда.

[analgin]

Образовани хора, а не са разбрали основното правило измислено от Ленин, че пари се правят само от експлоатация. Това нагледно ми беше обяснено от един евреин по времето когато бях асистен в Южна Корея и си мислех, че с научна кариера ще хвана дявола за рогата. Тогава той с факти ми доказа, че с такава работа (научна дейност) се занимават само хора които не са успели да се реализират в професията си. Замислете се и ще се убедите в истинноста на думите му, с това се съгласиха и моите родители които също бяха универитетски преподаватели и като такива се пенсионираха.
Въпроса е само един - как да организираш събитията, така че да се възползваш от експлоатацията (когато направиш това ще си финансово добре на всяка точка от планетата). За да се постигне това не е достатъчно да напъваш само когато си в тоалетната защото общото межу мисленето и ходенето по голяма нужда е, че могат да се отлагат, но за определен период от време и после започва да мирише.
Законодателството в Канада нетолерира високите заплати и ако получаваш такава като наемен работник със сигурност ще загубиш половината под формата на данъци ....., но това си има и добрата страна - плащаме за спокойстието което получаваме, убеден съм че децата ми могат спокойно да се приберат у дома дори и по вечерните часове, има чисти паркове ......

[analgin]

На нас ни отне около година и половина докато се ориентираме, свикнем с местните навици и езици, купим къща далеч от подтискащото гето, намерим приятни и спокойни работи...

6 години по-късно имаме второ и трето дете, по-добри работи, спокоен живот без стрес и юркане, къщата 90% изплатена, разточително обзаведена, дваж годишно до Куба....

Не знам колко повече от това трябва да искаме.

Да някой така живеят, продават жилището на родителите си, с парите купуват барака по южния бряг или околностите на Лавал и се чустват добре когато си пресъздадът свой измислен българско - канадски свят (за което само мога да им завиждам), но реалността е друга.

[Californian]

Не
Просто работим по 30-38 часа на седмица макс и имаме време за дома и децата.

edit: плюс добра детска градина, която пое децата ни от навършване на 7-мия им месец за $7/ден за да можем да се върнем на работа.

Така по-може.
Браво 7долара на ден ми звучи пак като научна фантастика сравнение с повечето големи градове в Америка... Хубава детска градина си е 800-1300долара на дете месечно.
Евала за социалния свят там в Квебек, то си Европа.

[Bistra]

Да някой така живеят, продават жилището на родителите си, с парите купуват барака по южния бряг или околностите на Лавал и се чустват добре когато си пресъздадът свой измислен българско - канадски свят (за което само мога да им завиждам), но реалността е друга.

Е, чак пък продават жилището на родителите си. А посмали малко!
Аз до момента нищо не съм продала, още по-малко пък на родителите ми. Родителят продаде своето за да си финансира бизнеса, ама той и в момента си харчи парите от същия този бизнес.
Не зная каква е реалността. Ето признах си. Не контактувам с много българи и наистина не зная.
Познавам канадската такава, а тя е, че: На 25 години си напълно независим от родителите си и имаш ВСИЧКО.

[Californian]

На нас ни отне около година и половина докато се ориентираме, свикнем с местните навици и езици, купим къща далеч от подтискащото гето, намерим приятни и спокойни работи...

6 години по-късно имаме второ и трето дете, по-добри работи, спокоен живот без стрес и юркане, къщата 90% изплатена, разточително обзаведена, дваж годишно до Куба....

Не знам колко повече от това трябва да искаме.

Да някой така живеят, продават жилището на родителите си, с парите купуват барака по южния бряг или околностите на Лавал и се чустват добре когато си пресъздадът свой измислен българско - канадски свят (за което само мога да им завиждам), но реалността е друга.

Има и такива дето купуват по-България близо 100хил долара за жилище... още ме е яд. С тази демографска криза и въобще в следващите 5-10 години не виждам да се подобри състоянието в България.
Сега щях за 3та къща да мисля в Северна Америка .....При това на пазар където след 10-15 години къщите от 150к ще станат 300к...с тази чудовищна релокация към Тексас и от вън и от вътре в страната
Така, че не е важно колко изкарваш, ако не си добър с инвестирането на парите.
Тексас е Бей Ерията и Саут Бей но все едно 1970та година в момента....

[tanyatais]

На нас ни отне около година и половина докато се ориентираме, свикнем с местните навици и езици, купим къща далеч от подтискащото гето, намерим приятни и спокойни работи...

6 години по-късно имаме второ и трето дете, по-добри работи, спокоен живот без стрес и юркане, къщата 90% изплатена, разточително обзаведена, дваж годишно до Куба....

Не знам колко повече от това трябва да искаме.

Същото иска всеки нормален човек!
Лично за нас предпочитаният вариант в схемата е по-малкото деца ,т.е. едно само и повече свобода откъм работа и часова заетост.

[speedy]

Моята мечта беше за място, където сравнително мързелив човек със среден акъл да може да живее спокойно, да има семейство с деца, да изкарва по малко пари, за да си задоволява някоя прищявка. Принципът ми е да сложа летвата достатъчно ниско, за да мога да я прекрача без да се налага да скачам. Дет' се вика mission accomplished. Сега се чудя кога да измислям следващата мечта.

[Californian]

А то за мечтите се пишело, и аз мисля, че имам постижима мечта.
Моята летва и разбиране за успех в живота е следната.
Да изкарваш толкова пари, че ако нещо се промени не зависещо от теб - уволнение в работата - да си позволиш същия стандарт на живот до живот, дори и да не работиш или айде на на 100процента но поне на 60-70процента.
Или преведено с други думи.
Да си ленд лорд с 3-4 къщи и общ доход от 3,5-4хил долара освен заплатата. С които да си живееш пре спокойно не охолно но живееш, ако нещо си загубиш работата или пък те домързи към 55-60годишна възраст.

[eva-vet-eva]

...., но реалността е друга.
Чия реалност? Моята реалност си ми харесва.Моята барака е на банката де факто още, защото мама и тати требе да живеят някъде все пак, а и парите от апартамента им едва би стигнал за 1/4 от цената на бараката ми.
Иначе, ако си бях седяла при тях мирно на 3те букви, 2то лапе трябваше да го инсталираме на балкона (обаче апартамента е без ).
Аз не бях способна да се реализирам с моята си професия в Бг(все пак се опитвах да я работя 5 год), но тук успявам за сега някак си. Тук се запознах с хора, които: Група 1-успяха с техните си професии от Бг. Група 2-смениха си професиите и пак ми изглеждат на успели. Група 3-работят каквото там са успели да закачат и казват,че се чувстват добре (на мен не ми изглеждат добре обаче). Гр.4-като гр.3, но наистина се чувстват добре.Гр.5-прибраха се обратно в Бг и се чувстват добре(видяхме ги лятото) и Гр.6-прибраха се в Бг и не се чувстват добре. Гр.7-отидоха другаде,ама нямам още инфо как са.Към всяка група може да се опишат и подгрупи, ама нещо ми свърши писателския ентусиазъм.
Отивам да си използвам данъците по предписание(дребното е в болнични и нещо ме вика). Радвам се да си плащам данъците-колкото повече ми взимат, толкова повече чисти пари ми остават(нищо,че % на взетите също расте-просто избягвам да си гледам брутната заплата и да си харча нетната или каквото остава от нея след вноските по заемите).

[speedy]

Канадските данъци не са толкова високи. Тия дни оправях документацията - ами някъде към една четвърт от семейните доходи са отишли за федерални и провинциални данъци. Разните му местни такси и HST/GST/PST не ги смятам, де...