bibco написа:Айде стига, бре!
Нямате ли си работа или училище, та за луканки и суджуци сте се разприказвали? Не че имам нещо против тях - напротив - само че стигнах до извода, че за хубавите неща в този форум само се говори...
Това стана както и с домашната ракия - изписаха се куп неща, но все още никой нищо не е пробвал Всеки си пие самосиндикално! Това не се отнася за Иван - той е изключение:)
Ами той Иван сигурно така се е запил, че май забрави адреса
на форума или е попаднал на онези ментета, където и в болница
още немогат да го свестят
bibco написа:Айде стига, бре!
Нямате ли си работа или училище, та за луканки и суджуци сте се разприказвали? Не че имам нещо против тях - напротив - само че стигнах до извода, че за хубавите неща в този форум само се говори...
Човече, напълно си прав! А иначе мен някой особи обвиняват, че по цял ден стоим в кафенетата и нищо не правим. Горката България с такина като нас
Благородник, ти май все по теми, които не те интересуват пишеш?
POSTREACT(ions) SUMMARY
Госпожо, преди да виснете във форума изключихте ли печката???
This Account Has Been Suspended
bibco написа:Айде стига, бре!
Нямате ли си работа или училище, та за луканки и суджуци сте се разприказвали? Не че имам нещо против тях - напротив - само че стигнах до извода, че за хубавите неща в този форум само се говори...
Това стана както и с домашната ракия - изписаха се куп неща, но все още никой нищо не е пробвал Всеки си пие самосиндикално! Това не се отнася за Иван - той е изключение:)
Ами той Иван сигурно така се е запил, че май забрави адреса
на форума или е попаднал на онези ментета, където и в болница
още немогат да го свестят
Еее, де да се бях запил така здраво...
POSTREACT(ions) SUMMARY
Репутацията е онова, което хората знаят за теб. Честта е онова, което сам знаеш за себе си. Пази честта си. И майната и на репутацията...
По-добре временни неуспехи, отколкото временни успехи!
Мерси за рецептата, но вече взех да се съмнявам че някой ще има
търпението да я изчете до края, камо ли да тръгне да си прави
луканки. Даже и аз се размислих при положение че карловска луканка
в оригинал струва $15 парчето.
А и нещо ми се виждат теснички вашите хладилници щом само
5кг(10 парчета) на ред събират
Може би ще я пробвам тази рецепта, но днес купих истинска
карловска луканка и вече се съмнявам дали ще успея да докарам
толкова добър вкус
bibco написа:Яхуу,
откъде е купуваш тази Карловска луканка в Монреал, приятелю?
Кажи на мен - аз ще предам и на Иван('')
Не вярвам да не си чувал за магазин София в Монреал, та се
питам защо още не си го посетил
Оттам си купувам българска лютеница "Georgio", краве сирене
($10/кг), овче сирене($13/кг) - сегашната доставка е супер,
както и карловска луканка - $36/кг, като едно парче е около
400-500гр и най-често е около $17.
Надявам се да не ми искаш адреса на магазина, понеже ще ме
обвинят че му правя реклама
Историята, която ще прочетете сега, се случила в морската градина в Бургас през едно страхотно лято. Там, за пръв път пуснати сами на море, прекарвали лятната си ваканция две млади влюбени създания - осемнайсетгодишните Геле и Ленчето от село Жабокрек. По цял ден те се печали на плажа, плацикали се в морето, но все още така и не се престрашавали да достигнат момента на истинската интимност. Напразно Геле гледал с надежда пищните форми на възлюбеното си Ленче, които преливали от банския й и напразно въздишал тежко, представяйки си колко близо и същевременно колко далече от него е цялата тази плът. Ленчето обаче не била хич проста - преди да встъпи в близък телесен контакт с гаджето си, тя искала - както я била учила мама - да се убеди в дълбочината и истиността на неговите чувства. Поради тази причина тя постоянно предявявала всякакви изисквания към Геле - или на български казано - не спирала да го муфти за щяло и нещяло. В една топла бургаска вечер обаче, Геле успял да постигне значителен напредък на любовния фронт и да накара любимата си да излязат на романтична разходка. Когато слънцето залязло и топлият здрач станал гъст и лепкав от натрупаните скрити страсти, Геле и Ленчето седнали един до друг на една пейка и вперили погледи в морето. Докато Геле се чудел как точно да започне решителната офанзива, на съседната пейка - точно до тях - също седнали момче и момиче. Геле ги огледал внимателно и след като се подвоумил дали да ги изгони по-надалечко, че да не пречат, взел друго решение: -Тия явно са некви тукашни градски - помислил си той - Сигур са бая по-отворени от мене. Я нека да седят те тука, пък аз ще гледам кво ще прави тоя пич и ще правя с Ленчето същото като него. И тъй, Геле започнал да надава ухо и чул как момчето от другата пейка попитало момичето: -Искаш ли нещо, бубе? -Даа - нежно и леко глезено казало момичето - Искам да ми донесеш сладолеедчее! Геле на секундата тупнал Ленчето по якото бедро и също попитал: -Ъъ... Ленче! Нещо така да искаш, както си седим, а? -Ъхъ, искам - ухилила се Ленчето - бегай ми донеси една голяма баничка и една голяма боза! Понесен на крилете на любовта, Геле само за миг изтичал и се върнал с бозата и баничката. Докато Ленчето дъвчела, заглушавайки шума на корабните сирени, Геле продължил да слуша какво става на другата пейка: -Бебчее - казало пак момчето - искаш ли още нещичко, а? -Дааа - отговорила девойката - искам пак сладоледчее! Ама и ягодкиии! Геле мълниеносно се извърнал към Ленчето: -Ленче ма! Ти още нещо така не щеш ли ма? Трогната от такова внимание, Ленчето натикала последното парче баница в устата си и казала: -Искам още една голяма баница и още една голяма боза! Не! Две бози! Геле донесъл и тях и с преливащо от любов сърце взел да съзерцава как Ленчето поглъща всичко. В този миг откъм другата пейка пак се чуло: -Бейбии! Дали искаш още нещичко? -Още сладоледче - бил отговорът - и още ягодки! Само по тона на момичето, Геле разбрал, че тактиката на съседа му по пейка е повече от успешна. Затова той отново се извърнал към Ленчето, която тъкмо допивала втората боза и адски нежно, но настоятелно, запитал: -Ленче! Сигур още нещо ти се иска май, а? -Ъххъмм - примляснала Ленчето и възторжено погледнала Геле - искам тоз път две големи баници и пак две големи бози! Само секунди трябвали на Геле да изпълни желанието на любимата си. И докато тя, под нежния плясък на вълните и под закачливите програквания на гларусите, поглъщала поредните баници с боза, Геле отново насочил антените си към другата пейка и заподслушвал. -А сега, бейби, какво ще поискаш - казало момчето. -Сега - казало момичето - сега вече искам само тебе! И двамата скокнали от пейката и се отправили в неопределена посока, разбира се - със съвсем точно определени намерения! Този факт дал нови надежди на Геле. Той отново стиснал здравото бедро на Ленчето и с възможно най-мъжествения си глас казал: -Ленче... Виж кво... Ленчето погледнала Геле със странно напрегнат поглед и обърсала мазната си уста с ръка: -Кво, Геленце? -Не искаш ли - прокашлял се Геле - не искаш ли сега вече нещо различно, а, Ленче? -Искам бе - простенала Ленчето - сега искам да ида до кенефа, а после - още една баница!
Всеки си пие самосиндикално! Това не се отнася за Иван - той е изключение:)
')
