Аз нямам нищо против да има научно технически прогрес, но той да е рзумен.
Този матреиализъм не може да продължи, защото планетата е с крайни размери и не може да увеличава размера си и повърхността си.
Ейц, ари сига !
По скалата от 1 до 5 сме 4.15 и това е лошо ли? Като се има предвид какви са старателни, отчитам всички резултати като плод на различни грешки в изчисленията и броенето . Освен това, казват хората че се взима предвид здравето, щастието в брака и нивата на стреса. В Торонто здравето е кът защото много се чака за доктор, семейното щастие е щото повечето са сингъл работохолици и стреса ги тресе яко.
Освен това виж дисклаймъра - всички знаем че колкото повече пари правят хората, стават по-нещастни. И все се оплакват .
Освен това виж дисклаймъра - всички знаем че колкото повече пари правят хората, стават по-нещастни. И все се оплакват .
В десятката anxeli! Няма значение в коя точка на света си въпроса винаги е: "Да имаш или да бъдеш". Това са две различни неща. Стремежът към имане/трупане на материално е всъщност трансформиран инстинкт за самосъхранение. Колкото по-уязвим и нестабилен се чувстваш в социален и емоционален план толкова повече се впускаш в натрупване на материалности, от които обаче не ставаш по-щастлив. Емоционалния глад никога не може да бъде задоволен с материално засищане. Същия е принципа и на телесното затлъстяване, колкото по-гладен си за положителни емоции толкова повече се тъпчеш с вкусни високо калорични храни, за да задействаш ендорфините. Ама не е същото трупаш на гъзо и като се събудиш на сутринта си още по-депресиран и отчаян.
Но за да не бъда пак порицана да поясня - крайната бедност води до: оскотяване или по-друг начин казано-деморализация, дехуманизация и криминализация. Та цялата работа опира до баланса между крайна бедност или крайно пресищане. Който уцели баланса е добре, който не ще си е saddest for ever където и да се намира.
Всъщност, щастието не зависи толкова от материалното. Диваците по джунглите са едни от най-бедните и едновременно най-щастливите хора на Земята. Предполагам, много хора са чели книгите на Thor Heyerdahl. Проблемът им е, че това щастие свършва с настъпването на отровна змия, среща с гладен зъбат звяр или просто грип, често преди навършване на 35-годишна възраст. Ако на един такъв човек от джунглите кажа, че ми се налага да работя по 8-10 часа дневно за да имам къде да живея и какво да ям, ще ме прати при шамана да ме лекува.
John Smith написа:Всъщност, щастието не зависи толкова от материалното. Диваците по джунглите са едни от най-бедните и едновременно най-щастливите хора на Земята. Предполагам, много хора са чели книгите на Thor Heyerdahl. Проблемът им е, че това щастие свършва с настъпването на отровна змия, среща с гладен зъбат звяр или просто грип, често преди навършване на 35-годишна възраст. Ако на един такъв човек от джунглите кажа, че ми се налага да работя по 8-10 часа дневно за да имам къде да живея и какво да ям, ще ме прати при шамана да ме лекува.
Аз много се ядосвам на западняци, които романтизират опростения живот в България, Монголия, Бора Бора... Ти поне should know better, дет се вика
Marto написа:Аз много се ядосвам на западняци, които романтизират опростения живот в България, Монголия, Бора Бора... Ти поне should know better, дет се вика
Измеренията за щастие са различни. Няма универсална рецепта. Ние гледаме по друг начин, затова е така. За някого е щастие да стои в кръчмата на ракийка и лафче 2/3 от денонощието (в България), за друг е щастие просто да си хапне и да си легне (в Монголия), за трети е щастие да си купи AK-47 (в Афганистан) и т.н. хиляди варианти. Не ме разбирай погрешно, аз съм XXI century guy и също няма начин да се задоволя само с първичните "щастия". Но това изобщо не значи, че тримата от примерите по-горе не са щастливи за себе си, съответно ако им направят проучване, може да се окаже, че имат 4.99 индекс.
ivanko13 написа:Единственото щастливо семейство в света, което познавам е на Шрек и Фиона...
Крайните хедонисти твърдят, че смисъла на живота е: "Постигане на максимум удоволствия с минимум усилия." При това считат, че това е валидно за всички животински видове, включително и най-висшето в еволюционен план животно - човекът! Какво е вашето мнение по въпроса ?
Ябълке, до минимум усилията го докарваме , за максимум удоволствията се искат бая усилия, така че сме привърженици на мързеливия полухедонизъм, може би това са нашите максимум удоволствия, което е донякъде жалко , дано други си дават повече зор - наша гордост.
Иванчо много си прав , какво му трябва на човек ...